Хипотези

Планетата Нибиру целуна Земята. На коя дата бе срещата?

Български изследователски екип ни предостави своята версия и гледна точка по темата за планетата Нибиру и завръщането и в Слънчевата система.

Да погледнем на Розетата

от Плиска с други очи и да разберем, че тя е многопластов артефакт съдържащ в себе си информация от всички аспекти на науката и усъвършенстване на душата.

Изхождайки от показаните артефакти беше лесно да разберем, че звездата на българите е свързана пряко с енергийните центрове на човешкото тяло, наречени в източните духовни учения чакри.

Като запознати с културата на духовните учения беше лесно да изградим двата модела. Духовният и физическият на Розетата от Плиска.

Тя ясно показва,

че нашите предци са кодирали в нея Окото на Вселената. Като при проектиране на звездите и извличането на информацията Слънцето се поставя в средата.

Розетата от Плиска е умален модел на нашата Слънчева система и е пряко свързана с Астрологията. Взимаме под внимание и цикъла на прецесията на земната ос. Прецесията е промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на едно тяло.Розета от Плиска

Земната ос прецесира — върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 25 800 години.

Планета Х, вероятно има 10 пъти по-голяма от земната маса, а обиколката и около Слънцето е с период над 15 000 години.

Според авторите разликите

между теоретичната и действителната орбита на Слънцето и другите обекти в Слънчевата система може да се обясни с влиянието на Деветата планета. Удължената орбитата на Планета 9 е разстроила цялата система.

Изчисленията, направени от астрономите показват възможното съществуване на две орбитални равнини на Планета Х – Нибиру.

Първата възможна равнина

е умерено наклонена към еклиптиката, преминавайки близо до средната плоскост на четирите обекти от пояса на Кайпер, които не се държат както трябва, ако няма външни фактори.

Втората възможна равнина е наклонена под ъгъл от 48 градуса към еклиптиката. Но поведението на някои обекти в пояса на Кайпер все още е различно от изчислението и в този случай. Накратко казано, моделът не е съвършен.

За съжаление, тази хипотеза не помага на астрономите да разберат къде трябва да търсят Деветата планета.

Напълно е възможно Деветата планета вече да е записана в изображенията на някои телескопи. Но заради слабата осветеност и бавното придвижване по видимото звездно небе, тази планета да не е забелязана.

В нашите разработки по темата Нибиру се включи астрофизикът Красимир Кръстев.

Мадарският конник има пропорциите

от свещената геометрия. За да  видим какво е имало в този момент на небето трябва да обърнем пирамидата с върха на долу.

madara
На снимката е изобразена и костенурката от Мадарския конник

Звездната проекция от Мадрският конник е позната на учените под името Sh2-106(Sharpless 2-106) или Ангелът на Галено.

Това е мъглявина на емисиите в съзвездието Сигнус. Открита е през 1946 г. Центърът на мъглявината е дом на много млада звезда с голяма маса, заобиколена от диск от прах.

Излъчването на тази звезда йонизира газа в близост до него, докато по-отдалечените региони просто отразяват неговата светлина.

Срещата Нибиру – Земя,

според изчисленията на екипа бе на 12 май 2018 г. И промените на Земята веднага започнаха да се случват една след друга. А кризата с Ковид-19 е поредното доказателство за това.

НП/ Всички права запазени