Български изследователски екип ни предостави своята версия и гледна точка по темата за планетата Нибиру и завръщането и в Слънчевата система.
Да погледнем на Розетата
от Плиска с други очи и да разберем, че тя е многопластов артефакт съдържащ в себе си информация от всички аспекти на науката и усъвършенстване на душата.
Изхождайки от показаните артефакти беше лесно да разберем, че звездата на българите е свързана пряко с енергийните центрове на човешкото тяло, наречени в източните духовни учения чакри.
Като запознати с културата на духовните учения беше лесно да изградим двата модела. Духовният и физическият на Розетата от Плиска.
Тя ясно показва,
че нашите предци са кодирали в нея Окото на Вселената. Като при проектиране на звездите и извличането на информацията Слънцето се поставя в средата.
Розетата от Плиска е умален модел на нашата Слънчева система и е пряко свързана с Астрологията. Взимаме под внимание и цикъла на прецесията на земната ос. Прецесията е промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на едно тяло.
Земната ос прецесира — върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 25 800 години.
Планета Х, вероятно има 10 пъти по-голяма от земната маса, а обиколката и около Слънцето е с период над 15 000 години.
Според авторите разликите
между теоретичната и действителната орбита на Слънцето и другите обекти в Слънчевата система може да се обясни с влиянието на Деветата планета. Удължената орбитата на Планета 9 е разстроила цялата система.
Изчисленията, направени от астрономите показват възможното съществуване на две орбитални равнини на Планета Х – Нибиру.
Първата възможна равнина
е умерено наклонена към еклиптиката, преминавайки близо до средната плоскост на четирите обекти от пояса на Кайпер, които не се държат както трябва, ако няма външни фактори.
Втората възможна равнина е наклонена под ъгъл от 48 градуса към еклиптиката. Но поведението на някои обекти в пояса на Кайпер все още е различно от изчислението и в този случай. Накратко казано, моделът не е съвършен.
За съжаление, тази хипотеза не помага на астрономите да разберат къде трябва да търсят Деветата планета.
Напълно е възможно Деветата планета вече да е записана в изображенията на някои телескопи. Но заради слабата осветеност и бавното придвижване по видимото звездно небе, тази планета да не е забелязана.
В нашите разработки по темата Нибиру се включи астрофизикът Красимир Кръстев.
Мадарският конник има пропорциите
от свещената геометрия. За да видим какво е имало в този момент на небето трябва да обърнем пирамидата с върха на долу.
Звездната проекция от Мадрският конник е позната на учените под името Sh2-106(Sharpless 2-106) или Ангелът на Галено.
Това е мъглявина на емисиите в съзвездието Сигнус. Открита е през 1946 г. Центърът на мъглявината е дом на много млада звезда с голяма маса, заобиколена от диск от прах.
Излъчването на тази звезда йонизира газа в близост до него, докато по-отдалечените региони просто отразяват неговата светлина.
Срещата Нибиру – Земя,
според изчисленията на екипа бе на 12 май 2018 г. И промените на Земята веднага започнаха да се случват една след друга. А кризата с Ковид-19 е поредното доказателство за това.