Новини

Подправени ли са разпространяваните масово „Протоколи на Сионските мъдреци“

През 1921 г. в Американското посолство в Истанбул работел 28-годишният Алън Дълес, бъдещият легендарния директор на ЦРУ.

Той трябвало да установи контакт с новите политически сили, появили се в Турция след разпадането на Османската империя, както и с  многобройните руски емигранти, избягали тук след окупацията на Крим от Червената армия.

Един от истанбулските познати на Дълес бил Михаил Михайлов Расловлев, бивш офицер от Бялата армия, по-късно известeн преводач на руската поезия на френски език.

Самият той с готовност признавал себе си за консерватор и антисемит. Подобно на много руски емигранти в Истанбул, Расловлев се нуждаел от пари и предложил на Дълес да купи от него информация за „Протоколите на сионските мъдреци.“ 

Разузнаването на САЩ не се интересувало от тази информация, но Дълес завел  Расловлев при истамбулския кореспондент на вестник The Times Филип Грейвс и той, със съгласието на редакцията, заплатил за информацията.

Расловлев съобщил на Грейвс, че „Протоколите“ до голяма степен са плагиатство и посочил техния източник − един малко известен сатиричен памфлет на  французина Морис Жоли „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“, написан през 1864 г. и насочен срещу френския император Наполеон III.

За евреите в това съчинение няма нито дума, но именно циничните съждения на Макиавели от памфлета на Жоли, на цели параграфи са пренесени, с незначителни изменения, в „Протоколите“ като инструкция за постигането на световно господство.

Друг автор на The Times, британски журналист от еврейски произход, Люсиен Улф, през същата 1921 година, открил в „Протоколите“ заемка от друг източник − романа „Биариц“ (1868) на немския писател Херман Гедше.

В една от главите на този роман се описва тайна среща на представители на дванадесетте колена израилеви с дявола, състояла се на еврейското гробище в Прага.

Скоро изплувало и името на човека, който може да е компилирал „Протоколите“ от толкова странни източници − Матвей Головински, руски журналист, който някога е работил в Париж и е свързан с руските спец служби.

През 2001 г. украинският учен Вадим Скуратовски, след като внимателно изучил биографията на Головински и правейки езикова съпоставка на неговия текст с текста на „Протоколите“ стигнах до заключението, че неговото авторство е напълно вероятно.

Умберто Еко, в „Шест разходки в литературните гори“ (1994), проследил, така да се каже, източниците на източниците на „Протоколи на сионските мъдреци „.

Той открил, че памфлета на Морис Жоли съдържа обширни заемки от романите на Йожен Сю, „Скитникът евреин“, „Парижките тайни“ и „Тайните на един народ.“

Сю, един от пионерите на така наречената популярна литература, бил френски либерал и анти-клерикал от първата половина на XIX век и носителите на световното зло в неговите произведения, циничните манипулатори на съдбата на човечеството и тайните владетели на света, са йезуитите.

Техните характеристики Жоли пренесъл на своя Макиавели, а от памфлета на Жоли те попаднали в „Протоколите“.

Сцената на пражкото гробище в романа на Гедше също се оказала неоригинална: тя е преписана от романа на Александър Дюма „Жозеф Балзамо“ (1849). Неговият главен герой (по-известен като Калиостро), е представен от Великия магистър на масонския Орден.

Епизодът, заимстван от Гедше, е съвещанието на Калиостро и неговите съмишленици, на което те планират да откраднат диамантена огърлица на кралица Мария-Антоанета (между другото, такава измама наистина е имало малко преди Френската революция).

Впоследствие сцената от романа на Гедше многократно преразказвали френски и руски антисемитски публицисти, представяйки я като достоверно съобщение за реално събитие. От тази публицистика изказванията на гедшевските евреи преминали в „Протоколите“.

Оказва се, че един от най-зловещите текстове на ХХ век е плагиатстван от булевардно четиво на XIX век. Между другото, това не е единственият пример.

Историята на откриването на „Велесовата книга“ − „големият фалшификат“, подозрително напомня историята за откриването на възлената писменост на маите в романа на Джек Лондон „Сърцата на тримата“.

А смесицата от йезуити, тайни ордени, масони, розенкройцери, тамплиери и Бог знае още кои, и днес съществува в популярната литература – достатъчно е да си припомним Дан Браун. Впрочем, от какви конспирологични източници е черпил вдъхновение този автор, ще разкажем друг път.

НП/Артeм Ефимов