След разпъването на Исус Христос, Йосиф от Ариматея поиска от Пилат тялото на Исус. Йосиф получи разрешение да погребе Исус.
Той донесе висон, уви тялото, положи Исус в гробница и търкулна голям камък на целия вход. Исус беше в гроба в продължение на три дни.
След съботата, Мария Магдалина, Мария (майката на Исус) и Саломе приготвиха аромати да помажат тялото му. Когато пристигнаха на гроба, камъка вече беше отвален!
Те влязоха в гробницата, където един ангел каза: „Не се тревожете. Вие търсите Исус Назарянина, който беше разпънат на кръста. Той възкръсна!
Той не е тук. Вижте мястото, където Го положиха. Но отидете, кажете на учениците Му и Петър. Той ще ви предвари в Галилея. Там ще Го видите, точно както Той ви беше казал”.
Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си – на Бога.
Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля.
И е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него.
Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание.
Тя струва повече, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна. Това е основно положение на християнския светоглед.
В Библията думата „възкресение“ е превод на гръцката дума „ана̀стасис“, която означава „изправяне“, „ставане отново“, „събуждане“.
При възкресението човек е събуден от смъртта и върнат към живот; той е същата личност, която е бил преди смъртта си.
Светата книга описва подробно девет възкресения, всяко от които било потвърдено от очевидци.
Възкресението на Лазар е особено забележително, тъй като той бил мъртъв от четири дни и Исус извършил това чудо пред много хора.
Библията показва, че Бог има както способността, така и желанието да върне мъртвите към живот.
Той пази в безграничната си памет подробна информация за всеки човек, когото ще възкреси чрез огромната си сила.
НП/ 2018
