Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Признаците, че вашето его постепенно изчезва

„Най-голямото пътешествие на егото е да се опита да се отърве от него. Най-забавното е, че то не съществува.”

Алън Уотс

Може би никой не би могъл да ни подготви за това какво наистина би било да нямаме его.

Някои хора преживяват радикални трансформации, които се случват в един миг, като усещат осезаема промяна в съзнанието си.

За други хора процеса на себеосъзнаване може да продължи по-дълго.

По време на този процес, можем да се озовем в бурно вълнение от емоции. Можем да преминем от чувство на дълбоко състрадание и благодарност към живота, към пълен страх или болка, който сякаш идват от нищото.

След това може напълно да се объркаме и да започнем да си задаваме въпросите кои сме, какви сме, какво е животът и каква е истинската ни цел?

Пътят към просветлението може да бъде труден, а по време на този процес егото трябва да бъде изкоренено.

Кои са нещата, които ще забележим, когато то изчезне:

Умът се успокоява

Това се усеща при всички, които са събудили съзнанието си.

За да можем да се докоснем до истинската ни същност (съзнанието, което стои зад мислите), трябва да усетим какво е да бъдем в настоящето.

Без да се появяват мисли, просто тишина и спокойствие в ума. Отначало може да се случи само за няколко секунди.

С течение на времето ще забележим по-дълги периоди от време, в които не се появяват мисли и можем просто да съществуваме в мълчание, без да се чувстваме некомфортно.

Строгите морални преценки се заменят с приемане

Хората, които са обзети от егото имат много изявено мнение за това, какво е „правилно“ и какво е „погрешно“.

Егото е съдията, то знае единствено кой иска да бъде и кой не иска да бъде.

Когато егото се изпарява, склонността към преценка за това как другите живеят живота си, намалява.

Усеща се вътрешно познание, което ни казва, че всеки човек има правото да живее и да прави, каквото поиска без да бъде съден.

„Човекът” изчезва

По ирония на съдбата, която се корени в егото, наистина вярваме, че ние сме нашите мисли, че ние формулираме аналитичния диалог, който минава през ума ни във всеки момент.

Когато егото започва да изчезва, откриваме, че този „човек”, който диктува нашето виждане за всяка ситуация или ден, всъщност е това, което започва да изчезва.

Това означава, че нещата вече не се поставят под въпрос, не се воюва срещу тях и не се анализират до смърт.

Просто непоколебимо се вярва, че всичко, което се случва е с някаква цел.

Стремежът да бъдем „някой“ изчезва

Изведнъж се оказва, че сме загубили толкова много време, опитвайки се да докажем нашата стойност пред света и да получим признание.

Този етап е мястото, където се разпростира истинската свобода.

Осъзнаваме, че много от нещата, които сме искали са се основавали на нуждата от егото да бъде конкурент.

Сравнението с останалите изчезва заедно с егото. Започваме да виждаме себе си през очите на непрекъснато променяща се гледна точка, която реагира на всеки възмокващ момент.

Вече не мислим по начина „погледнете МОЯ живот – това е, което съм направил от МОЯ живот, това е човекът, който съм създал през годините“.

Вместо това ние създаваме и пресъздаваме себе си отново и отново с всеки дъх.

Източник: Fractal Еnlightenment

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.