Тайни и загадки

Проектите на Третия райх, за които никога нямаше да научим

Немците кацат на Луната през 1942 г. с екзоатмосферен ракетен апарат. Тази информация може и да е фикция, но има твърдения оборващи всяко съмнение по темата.

В обширните изследвания на десетки засекретени документи и конспиративните теории за условията на Луната се открива нещо шокиращо.

На спътника ни има безспорни доказателства, че там има атмосфера, вода и растителност. Дори не е нужен специален костюм, за да може човек свободно да се разхожда.

Голямата холюцинация

Всичко, което NASA е казала за естествения ни спътник е заблуда, смятат двама от изявените конспиратолози Марк Д’Антонио и Ник Поуп.

Когато руснаците и американците тайно кацат в началото на 50-те на миналия век те прекарали първите си часове там като гости на нацистката подземна база изградена на Луната.

А комедийната холивудска продукция за нацисти на Луната, не е нищо повече от реално описание на ставащото на спътника на Земята.

След края на войната нацистите продължили своите космически полети от полярната им база Нова Швабия в Антарктида.

Българският писател Владимир Терзийски, имигрант в САЩ, публично показа в десетки страни, преди повече от 20 години, документален филм, описващ специалната нацистка военна програма V-7 и това изглежда напълно реално.

Мнението на всеки скептик може да бъде подложено на сериозен дебат от опонентите.

Нацисти на Луната и Марс

Първото лунно кацане, извършено от немци, е в областта „Mare Imbrium“ или „Море на дъждовете“ на 23. 08. 1942 г. в 11:26 часа.

Първият човек на Луната е бил капитан-лейтенант Вернер Тайсенберг от военноморския флот.

Всъщност работата по лунната програма е дело на военноморския флот на нацистка Германия, а не на Луфтвафе.

Според авторите на нелегалният немски документален филм от обществото Туле, кораба Haunibu е бил избран за най-вълнуващото пътешествие на века – мисия до Марс.

Корабът е бил дисковиден и е имал антигравитационни двигатели от тип „Андромеда тахион“.

Haunibu полита от Германия през април 1945 г. само дни преди края на войната в Европа.

Заради структурно увредените двигатели и проблем в захранването по време на полета, пътешествието траело 8 месеца.

Кратък тласък в земната орбита е бил извършен, след което кораба отпътувал към Червената планета, а двигателите след това изключили.

След тежко пътешествие, немската чиния почти се разбива, унищожавайки двигателите, но екипажа оцелява. Това се случва по средата на януари 1946 г.

След приземяването не е имало радио контакт между космонавтите и контролния център във Вилхелмсхафен или този близо до Анцио, Италия.

Веднага след успешното приземяване на Луната,

немците са започнали да строят съоръжения под повърхността. После се свързват с развита цивилизация, а спътника на Земята вече е бил колонизиран.

За мнозина е ясно, че в края на войната нацистите са имали вече малка изследователска база на Луната и експанзията им е одобрена от цивилизацията населяваща спътника ни.

В серия от публикации в края на века се публикуват засекретени чертежи както на летателните апарати, така и на планове за колонизиране на Луната.

Спекулациите защо вече не сме стъпвали на спътника на Земята продължават да са живи и днес. Въпреки заявките на САЩ и Русия да се върнат там отново след година, те звучат по-скоро като извинение за огромните разходи.

НП/ Марк Д’Антонио, Ник Поуп