Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

РИТУАЛИ ЗА ПЛОДОРОДИЕ НА АНДРЕЕВДЕН – ДЕНЯТ ЗАПОЧВА ДА РАСТЕ

Днес е Андреевден – светъл празник за българската църква и за всички християни. Празник, който носи светлина и на тези, които не са вярващи.

Съвсем буквално – от тук насетне денят започва да расте, за сметка на нощта. Увеличава се с „едно зърно” на ден.

Именно затова, разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва със семето и зърното, както и с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

На някои места празникът се нарича и Мечкинден. Съществуват и названията Едрей, Едревден, които символизират нарастването на деня.

Свети апостол Андрей Първозвани

На този ден църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. Наричен е така, понеже от учениците на Христа, пръв бил повикан да тръгне след него. Той е брат на Свети Петър.

Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Кръстител, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

Той е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи.

На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан. На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.

Традиции и фолклор

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Легенда разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие.

Според друга много разпространена история, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. От гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал вместо вола, за да довърши работата си.

Мечкинден

В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен.

Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ В Панагюрище пък наричането било: „Да си здрава, Баба Мецо!“

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

БНР, pravoslavieto.com

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.