Съзнание

С едни и същи души през всички инкарнации ли оставаме?

По време на земното изживяване нашите пътища се пресичат с тези на заобикалящите ни близки, родители, деца,  братя, сестри, любовни партньори, приятели и колеги.

Според кармичните учения ние се срещаме с едни и същи души по време на земните ни пътешествия. Просто сменяме маските и ролите.

Душата преминава през този повтарящ се цикъл на физическо въплъщение, защото носи дългове от предни инкарнации.

Чрез взаимодействие с предопределените срещи ние получаваме възможност да се освободим от “оковите на кармата”.

Влиянието на кармата

Кармата не е нищо друго освен резултат от извършените действия, а при липса на любов или липса на връзка с източника ние нараняваме другите.

И дори те нараняват нас, на съзнателно или несъзнателно ниво.  

При тези обстоятелства попадаме в “регистъра на кармична банка”, в която сме натрупали остатъчни заеми, чийто закон е общовалиден. 

Кармичните архиви се съхраняват в Акаша, място станало популярно като паметта на Вселената и остават недостъпни за рационалния ни ум.  

За сметка на това разполагаме с възможността да научим урока за вечното свързване с космическата любов чрез чувствата и емоциите, които нашите съпътниците провокират в нас.

Хората учители и автоматичният прочит

Ако даден човек изпълни мисията си при срещата ни, той се отдалечава от нашия живот. 

Някои хора ни карат да се чувстваме дискомфортно когато сме близо до тях, така че отдалечаването им представлява облекчение за нас.

Не бива да пренебрегваме тези емоции. Нашите потиснати преживявания и нежелани емоционални състояния (страх, болка) се съхраняват в същностните ни дълбини.

Всички хора, които срещаме през живота са наши учители, чиято роля е да помогнат да се освободим от отровите, които задържаме от този и от минали животи, както и да изразим чувства на страст, любов и свързване.

Първият контакт с човека-учител се осъществява на визуално ниво, но обикновено привличането идва от друго, подсъзнателно ниво, в което се задейства автоматичен прочит на подсъзнателните кармични записи.

Нашият кармичен запис, както и този на отсрещната личност разпознават “същественото за изчистване” и така ние навлизаме във “връзка на презаписване”.

Какво изчистваме ?  

Осъзнаваме ли личната си отговорност при емоционалното преживяване? Осъзнаваме ли “нормалността” да изпитваме подобни чувства?

Необходимо е да се спрем и разберем, че сме се натъкнали на “реещ се, неинтегриран фрагмент”, който търси своето място в духовната мозайка.

Във времето нашата личност обработва емоционалните състояния произлизащи от страх, болка, омраза, ревност. Този процес се задвижва, докато една част от нас продължава да функционира стабилно.

Внасяме идеята за стабилност в отношенията с другите, но ако поведението на партньора е извън тази идея и не сме в състояние да разберем някои от неговите ходове, ние превключваме на “честота страх.“ 

Така нашият партньор изиграва единствено ролята за задвижването на пренареждане на мозайката на нашата личност.  

Не разбираме това, защото виждаме в партньора си човек, който се опитва да ни нарани. Но ние винаги изграждаме взаимоотношения с онези, които в едно далечно минало са изпитвали същите чувства към нас. 

В този смисъл идеята на кармата не е да страдаме, а да ни обедини в лицето на любовта и духовната цялост.

И докато отношенията не достигнат това ниво хората ще продължават цикъла на въплъщения в различни животи и в различни роли.

Източник: Soul Travel Rules