Тайни и загадки

Секретното есе на Чърчил за извънземните посетители

„Не съм толкова впечатлен от успехите, които нашата цивилизация постига, за да мисля, че сме единствените живи същества в този свят, които могат да мислят. Не мисля, че сме най-висшата раса в умственото и физическо развитие.“

Думите са на Уинстън Чърчил

и са казани през 1939 г. в есе, написано лично от него. След години издателства и музеи, днес оригиналът с написаните думи вижда бял свят.

Есето е озаглавено „Сами ли сме във Вселената?“ и е написано от него през 1939 г., когато Европа е на ръба на война.

На оригинала се натъкнал директорът на музея на Чърчил в американския град Фултън, щата Мисури.

През 1950 г. Чърчил редактира написаното и го предава на издателя Емери Рийвс. Съпругата на издателя, Уенди Рийс предава оригиналът на американския музей чак през 1980г.

Оригиналът е на пишеща машина

В 11 страници британският премиер разсъждава относно близки срещи с извънземен разум в бъдещето. Интересното е защо?

Хипотезите на Чърчил отразяват до голяма степен и аргументите на съвременната астробиология.

Той споделя т.нар. принцип на Коперник – Вселената е толкова необятна, че е трудно да вярваме, че сме единствени в нея.

„Всички живи създания се нуждаят от вода, която е основна съставна част и на телата, и на клетките. Не можем да изключим напълно варианта да съществува живот и на база други течности, но засега не са известни на науката“, пише Чърчил.

Чърчил дава определение за понятието, познато на съвременната наука като „обитаема зона“ – малък район около звезда, който е нито твърде студен, нито твърде горещ, поради което може да се предполага наличие на вода по повърхността на скалиста планета.

Според Чърчил е възможно

да има живот на планети с малки температурни амплитуди, които са от няколко градуса под нулата до точката на кипене.

Авторът смята, че Марс и Венера са единствените места в Слънчевата система, в които може да съществуват живи организми.

„Слънцето е само една от звездите в нашата галактика, а има още милиони други“.

Смята, че е възможно планетите да са създадени от газове, които звездите отделят, когато друга звезда мине покрай тях.

„Чисто научно не мога да приема, че Слънцето е единствената звезда със семейство планети“, добавя той.

Затова допуска, че много планети в галактиката

са с подходящ размер, за да задържат вода на повърхността си и някакъв вид атмосфера, а някои са на точната дистанция от техните слънца, за да имат и подходяща температура за поддържане на живот.

Чърчил допуска, че човечеството може никога да не разбере за съществуването на живот на други места, но прави смелата за времето си прогноза.

И тя е че в недалечното бъдеще човек може да пътува до Луната или дори до Венера и Марс.

Уинстън Чърчил се интересувал изключително много от наука, космос и технологии, той е първият министър-председател, наел съветник по научните въпроси.

НП/ Nature