Сериозно за галактическа база Луна. Какво става под носа на земляните?

През последните години е писано много за различни по вид странни артефакти и обекти, които са наблюдавани от астронавтите на мисията „Аполо“ на Луната.

През 1968 г. НАСА публикува каталог на лунните аномалии, в който се споменават около 600 от най-загадъчните наблюдения на Луната. Те са направени в продължение на четири века и не са получили никакво обяснение и до днес.

В каталога се обръща специално внимание на наблюдаваните на 26 ноември 1956 г. голям малтийски кръст, точки, триъгълници, светещи квадрати, изчезването на кратерите, движещи се светещи обекти, светлинните лъчи, пресичащи кратери и планини, геометрични форми, ярки проблясъци от светлина.

Аномалните явления на спътника

Съществуват много документирани свидетелства за наблюденията на Луната и нейните странни светлинни явления.

За едно от най-ранните такива се счита съобщението на сътрудника на Френската академия на науките Жак Йожен дьо Лувил. То е описано в документите на Френска академия на науките.

На 3 май 1716 г. , при наблюдението на лунното затъмнение около 9:30 по Гринуич, Жак Йожен дьо Лувил видял най-западния край на Луната моментни проблясъци на светлинни лъчи.

Те били много краткотрайни и се появявали от едно място на друго, но винаги от страната на Земята. Едновременно с изследванията на Лувил във Великобритания, лунните проблясъци наблюдавал и известния астроном Едмънд Халей.

В началото на 20 век са разкрити сведения на Уилям Хершел, английски астроном от немски произход, който видял по времето на пълното затъмнение 150 много ярки точки, разпиляни по повърхността на Луната.

Светлините не спират

Десетки други наблюдатели тогава съобщили за ярка синя светлина, забелязана на лунния диск. Те били определени като „светлинни петна“. Съществуват и съобщения за наблюдавани клъстери от бели светлини в района на морето на Луната – Маре Крисиум.

През 1824 година, немският професор Франц фон Груйтуйзен наблюдавал лунна светлина, която свети в една точка без прекъсване в продължение на половин час. В Маре Крисиум проблясъци от светлина, се наблюдават повече от 120 години.

В началото на XX век научни списания дори пишат за светлини от сигнален тип, които са виждани на лунната повърхност. Разположението на тези светлини е било изкуствено.

Две светещи линии се движат успоредно една до друга, а между тях има тъмна ивица, покрита със светещи точки.

Точно такова е разположението и според фон Груйтуйзен, който наблюдава кратера Месие. За тази ярка светлина е свидетелствал през 1847 Хъдсън.

В периода 1864-1865 в мистериозения Маре Крисиум, астрономът Джон Гол вижда малка точка светлина, която сияе като звезда. Тази звезда била видяна и от други астрономи, а след това изчезнала, оставяйки след себе си облак.

Берт и Елгер обединили своите усилия заедно с други изследователи, за да съставят карта на Луната и да започнат изучаването на феномена.

Светлините са фиксирани на място, без да променят интензитета си. През месец април 1871 са записани около 1600 случаи, в които са наблюдавани струпвания на светлини в кратера Платон. През 1887 г. там се наблюдава „светещ триъгълник“.

През същата година кратерът изглежда като тъмна равнина, близо до северния край на Луната.

Лунните изненади

Наблюденията на загадъчните феномени на светлината на Луната неведнъж са се случвали през XX век. Дори и в наше време, НАСА признава: В кратера Аристарх около 112 пъти са фиксирани различни оптични явления.

Подобни феномени се наблюдават и 29 пъти в кратера на Платон, 15 пъти в кратера Шрьотер, 16 пъти в Маре Крисиум. Такава активност не може да бъде случайно съвпадение.

В продължение на десетилетия преди космическата ера, са направени много карти на странни „куполи“, наблюдавани в нарастващите градове.

Виждани са и сенки на правилни геометрични форми. Уилям Хершел през XVIII век обръща внимание не само на светлините на Луната, но и наблюдава по повърхността и линии и геометричните и форми.

През декември 1915 година в кратера Аристарх се появила тънка черна стена, простираща се от центъра на кратера до неговия край. През 1922 година „строителството“ на Луната се усилило.

В дъното на кратера Архимед се появили три дълбоки образувания, които постепенно се оформили във формата на триъгълник. В това време френското списание L’Astronomi съобщава за впечатляващи линии във формата на арка, които наподобяват земни мостове.

Съвременната технология позволява да се наблюдава Луната. През 1979г. любителят астроном Дейв Дарлинг използвал 12.5-инчов телескоп, чрез който видял обект с дължина от 16 км и диаметър около 2,5 км.

Странният обект

Луната имала сребърен металически цвят и хвърляла ясна сянка на повърхността си. На 12 август през същата година, Дарлинг отново наблюдавал обект с формата на пура по ръба на кратера Ромер.

Неговата дължина достигала 20 км, цветът е сребристо-металически, а формата продълговата, с две „крила“. По-късно, обектът е изчезнал. Дарлинг също видял и голяма платформа с дължина от 8,6 км и височина от 1,5 км на юг от кратера Архимед.

По неизвестни причини, тази платформа не е попаднала на лунните карти, но това е съвсем ясно запечатано на най-малко 20 фотографии, направени с космическия апарат „Орбитер“ и кораби от типа „Аполо“.

Повече от 10 години японецът Яцуо Мицусима провеждал систематични наблюдения на Луната, с помощта на голям телескоп.

При това той не веднъж успял да заснеме с видеокамера някои тъмни обекти на различни части на Луната.

Получените материали са впечатляващи: диаметърът на обектите е средно около 20 км и скорост на движение около 200 км в секунда.

Има ли някой там горе на Луната? Човечеството може би все още няма ни най-малка представа.

НП/2019©

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.