България

Силата на умната дипломация на един уважаван цар

Днес се навършват 80 години от подписването на Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния, с която е изправена историческа несправедливост.

Анексираната след Междусъюзническата война от 1913 г. Южна Добруджа се връща в пределите на България. 

Историците определят Крайовската спогодба

за международен договор, защото е признат от великите сили още тогава, включително от Англия и САЩ, не само от Германия, Италия и СССР, което по-късно ще се окаже решаващо.

Вярно е, че международното положение през лятото на 1940 г. благоприятства опитите на България да постави въпроса.

Към оня момент Версайската наказателна система, скрепена от победителите след Първата световна война, е вече разклатена.

Германия дори е успяла със съдействието на Франция и Англия да си върне Судетите.

СССР и Германия са приятели със сключен пакт. Над Румъния е упражняван натиск от страна на Хитлер, в резултат на който Унгария е придобила обратно своята Трансилвания.

В тези условия Царство България,

което е обявило неутралитет още през септември 1939 година и го пази до 1 март 1941 година решава, че е дошъл моментът и за българските претенции.

Разгаря се вътрешен спор: дали с арбитраж или по друг начин да бъде върната Южна Добруджа.

Цар Борис III възпира ентусиазма във външното министерство, породен от унгарския успех, гарантиран от Германия и Италия с арбитраж, подписан от външните им министри.

„Унгарските офицери поведоха победоносния си поход, а ние ще преговаряме… Унизително… мърморят под сурдинка и политици, и сред генералитета.“ 

Но царят категорично настоява

да се проведат преговори с Румъния и да се подготви договор между двете държави, който обаче да бъде международно признат не само от двата военни колоса в онзи исторически момент – Германия и СССР, а от всички велики сили.

За тази позиция на „излишно бавене“ цар Борис III понася безпрецедентно критики, макар и сдържани, и в Народното събрание, и в сериозния печат, който иначе е традиционнно лоялен към Двореца.

Колко далновиден е бил Борис III

ще се види седем години по-късно, след края на Втората световна война. 

Когато победителите започват подялбата на Европа, всичко, подписано от Фон Рибентроп и граф Чано е денонсирано. И Унгария загубва Трансилвания.

Българският дипломат в Париж Евгени Силянов, който участва в Парижката мирна конференция и в подписването на мирния договор през 1947 г., пише спомените си, че главата в договора с наслов „Граници на България“ се състои от едно изречение, което гласи: 

„Границите на българската държава в приложената към договора карта са тези, които са съществували на 1 януари 1941 година.“

„С това – пише Силянов в статията „Парижката мирна конференция“, е изчерпан въпросът за Южна Добруджа. Той не би трябвало дори да се споменава, освен ако трябваше да се отбележи, че благодарение на разумната политика на цар Борис България излиза от Втората световна война с една териториална придобивка.“

по БНР