Символът на розата. Обяснението на религията и наука озадачава

Има случаи, които демонстрират сътрудничеството между науката и религията. Например връзката между римокатолическата църква и астрономията. В някои църкви има астрономически устройства, посредством които ги превръщат и в слънчеви обсерватории.

От край време за католиците най-важният ден от годината е Великден. За разлика от Коледа, която обичайно се празнува на 25 декември, Великден е подвижен празник, който се празнува на различни дати всяка година.

Причината за това е, че правилното прогнозиране на тази дата зависи от някои астрономически константи. Включително от дължината на лунния месец и продължителността на слънчевата година (365,2422 дни).

Традиционно Великден се празнува в неделя след първото пълнолуние на пролетта. През 12 век, обаче, нормалните начини, използвани, за да се предскаже датата на Великден, не вършели работа и католическата църква трябвало да намери други средства за целта.

Въвеждането на Григорианския календар от 1582 г. е целяло да се реши въпроса за датата на Великден.

Наложително било църковните власти да определят датата на Великден за години напред, тъй като това служело за укрепване на властта на католическата църква и за гарантиране на нейното единство.

За целта били наемани астрономи. Грегорианският календар бил въведен от папа Григорий XIII като по-точен инструмент за определяне на датата на Великден, отколкото неговия предшественик, Юлианския календар.

В различни части на Европа в много църкви и катедрали имало и астрономически устройства. Едно от най-видимите от тях е линията на нулевия меридиан. Това средство позволявало на астрономите от онова време да измерват точно движението на Слънцето през цялата година.

Такива катедрали и църкви са на практика слънчеви обсерватории. Някои места, където могат да се видят линии на меридиана, включват базиликата Сан Петронио в Болоня (Италия), манастирът на Дърамската катедрала в Дърам (Англия), катедралата „Свети Сулпиций“ в Париж (Франция).

В катедралата „Св. Сулпиций“ има слънчев часовник − месингова ивица, която разделя храма по ос ориентирана точно по посока север-юг. Минаващите през кръглия отвор в южната стена слънчеви лъчи всеки ден показвали времето от лятното до зимното слънцестоене.

Ивицата била известна като „Линията на розата“. Символът на розата се свързвал с картите. Розата на компаса, рисувана на почти всяка карта, сочела четирите посоки. Линията била наричана и „меридиан“ или „географска дължина“. През всяка точка на глобуса можело да се прокара такава линия.

Въпросът бил коя от тях да бъде наричана „Линията на розата“ − нулевият меридиан, от който да се измерват всички останали дължини. Днес той минава през лондонския Гринуич, но преди е минавал през Париж и катедралата „Св. Сулпиций“. Месинговият знак в черквата е паметник на първия нулев меридиан.

Може би един от нежеланите ефекти на тези невероятно точни линии била нарастващата осъзнатост, че Земята не е неподвижна, а се върти около Слънцето.

Геоцентричният модел, поддържан от католическата църква, е неправилен и въпреки че първоначално Църквата категорично отхвърля предлагания хелиоцентричен модел, в крайна сметка започва го приема.

Това обаче не означава, че Църквата напълно измива ръцете си от астрономията. Всъщност астрономите са били в служба на Църквата в течение на векове. Това продължава и днес.

Ватиканската обсерватория служи като доказателство за продължаващото взаимодействие и сътрудничество между вярата и науката.

НП 2017

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.