Хипотези

Свободата ще озари света. Залогът е новият обществен договор

САЩ са нещо повече от държава. Те са и идеал. Създаването им е продължение на идеята на Просвещението за либерална република, вдъхновена от принципите на Френската революция.

Дори прочутата Статуя на Свободата в Ню Йорк е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации. Тя бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.

Освен откровено физическата проява на Свобода, равенство братство, съществува и дълбока философска взаимовръзка между Просвещението и Америка, вкоренена в концепцията за обществения договор.

Идеята, която носи той, е в основата на прехода от модерния конституционализъм към демократичната и правова държава. Най-известни представители на теорията за обществения договор са Томас Хобс, Джон Лок и Жан-Жак Русо.

Хобс оправдава всеобхватния Левиатан заради силно песимистичния му възглед върху човешката природа. Без държавата животът би бил „самотен, беден, неприятен, животински и кратък“, тъй като не може да ни се вярва, че ще живеем свободно в природата.

За разлика от Томас Хобс, Джон Лок предлага по-оптимистична теория за човешката природа, която вдъхновява бащите-основатели на Америка. Известният диктум, който стои зад Декларацията за независимост на САЩ, гласящ, че в естествено състояние всеки човек има право на „живот, свобода и собственост“, е всъщност заимстван от идеите на Лок за индивидуалните права и правото на революция.

Ранните заселници в Нова Англия отклоняват аристократичния акцент от собствеността за сметка на по-либералния и капиталистически стремеж към щастие.

Този по-оптимистичен възглед за човечеството означава, че хората обичат свободата и държавата трябва да действа либерално. Френската революция вдъхновява дори една още по-радикална идея от тази на Джон Лок – общата воля на Жан-Жак Русо. Тя се изразява в един всеобщ закон, приложим за всички. Тази воля трябва да бъде продиктувана от грижата за общия интерес. Единствено общата воля може да ръководи общото благо. Заради това Русо, подобно на Макиавели, е против наличието на партии в обществото.

Подаръкът от Франция през 1866 г. – Статуята на Свободата в Ню Йорк бележи кулминация в епохата на Просвещението.

През 20-ти век Америка се превърна във водеща сила и идея за това как трябва да изглежда светът въз основа на един либерален обществен договор. Днес като че ли сме изправени пред предизвикателство към този идеал.

Америка се проваля. COVID-19 не е овладян и изглежда, че за западния либерализъм жребият е хвърлен, а залогът е няколко стотин години просвещение. Дали Хобс е прав, че хората са недобронамерени или Лок и Русо са прави, че хората са добри, а правителството недобронамерено?

Може би е време да преосмислим каква е целта на обществения договор – да ни предпази от властта на правителството или да ни защити един от друг.

Петър Мургински