Новини

Тъмната страна на Луната – само част от неразгадаемия пъзел

Според ново научно изследване Луната

някога е имала атмосфера, тъй като учените са открили следи от древна вулканична дейност.

Тези вулкани са изхвърляли газ над лунната повърхност, създавайки атмосфера, която съществува 70 милиона години.

Учените установиха, че преди от около три милиарда години Луната е преживяла интензивен период на вулканична активност. В резултат на това масивните количества газ се издигат над нея.

Тъй като газовете бързо се издигат над повърхността, те се натрупват по-бързо, отколкото биха могли да се разпръснат в космоса, което в крайна сметка довежда до атмосферата на Луната.

Откритието драстично променя всичко,

което мислихме за Луната. А именно, че не винаги е била безвъздушна, смятат учените.

Когато погледнете Луната, лесно можете да забележите тъмните повърхности на вулканичния базалт, които запълват нейните ударни кратери.

Тези базалтови морета, се пропукали докато вътрешността на Луната все още била гореща. Те произвели магматични перца, които по някакъв начин пробили лунната повърхност, реейки се стотици километри.

Новото проучване,

подкрепено от Виртуалният институт за изледване на слънчевата система на НАСА, показва колко газ се отделя от изригващите струи лава на Луната.

Заключението на експертите е, че лунната вулканична активност достига своя връх преди около 3,5 милиарда години, когато Луната е имала атмосфера. Точно през това време атмосферата е била най-дебела, твърдят учените.

Те казват още, че преди около 3,8 и 3,5 милиарда години моретата от лава са изпълвали лунните кратери Serenitatis и Imbrium.

Тези зони са изследвани в мисии на Аполо 15 и Аполо 17,

от които астронавтите събират проби. Те забелязват масивните изригвания, които са настъпили на повърхността на Луната преди милиарди години.

Пробни анализи на мисиите Аполо показват, че магмата съдържа газови компоненти като въглероден оксид, съставните части на водата, сяра и други непостоянни съединения.

„Общото количество на отделената от базалтовите морета вода е почти два пъти повече от обема на тази в езерото Тахо“, казва д-р Дебра Нидхам, научен сътрудник на NASA Marshall Space Flight Centre.

Интересен факт, който споделят учените е, че след като се е формирала атмосферата на Луната, тя се запазва за зашеметяващите 70 милиона години. След това се губи в пространството.

„Този труд драматично промени нашия поглед върху Луната – от безвъздушно скалисто тяло до нещо, което е било обградено от атмосфера, по-разпространена от тази на Марс днес“, каза д-р Дейвид А. Кринг.

НП/ ewao.com