Тайни и загадки

Тайният проект „Чатър“, от който могат да ви побият тръпки

След края на Втората Световна Война, американските тайни служби научиха, че нацистките лекари в концентрационния лагер в Дахау са провеждали експерименти по контрол над ума над затворници.

Те експериментирали с хипноза и с опиата мескалин. Мескалинът е псевдо-синтетичен екстракт от кактуса пейота и е много сходен с ЛСД с оглед на халюцинациите, които предизвиква.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Макар, че не постигат степента на успех която желаят, разпитващите от СС, съвместно с лекарите от Дахау, са в състояние да измъкнат и най-интимните тайни от затворниците.

Лагерът в Дахау
Лагерът в Дахау

През 1947 се постави началото на проект “Чатър”. Той включва методи за придобиване на информация от хора против тяхното желани. Но без да бъде причинявано увреждане или болка.

Експериментите във връзка с разработките на Института са провеждани в Дахау.

Затворниците биват потопявани във вани с ледена вода с измервателни уреди, поставени в техните отвърстия, за да се следи тяхната мъчителна смърт.

Д-р Хубертус Страгхолд, който ръководеше медицинския екип на авиацията потвърди, че е чувал, че в Дахау за експериментите се използват хора.

На 15 май 1941 доктор Зигмунд Рашер написва писмо до Химлер, искащо разрешение да използва затворници от Дахау за експерименти по психология, свързани с изпитания при големи височини.

Рашер се оплаква, че подобни експерименти изобщо не са правени върху хора. “Експериментите са много опасни и не можем да си позволим да използваме доброволци”.

Молбата му бива удовлетворена

Дахау беше пълен с комунисти и социалдемократи, евреи, свидетели на Йехова, цигани, свещенослужители, хомосексуалисти и хора, които не одобряваха нацисткото правителство.

Между март и август 1942 година в Дахау са проведени мащабни експерименти в името на благоденствието на германските въздушни сили. Експериментите се извършват в камера за ниско налягане, в която могат да бъдат симулирани височини от порядъка на 68,000 метра.

Оцелелите често претърпяваха сериозни увреждания. Един свидетел, Антон Паколег, който бил изпратен в Дахау през 1942 описва едно типично изпитание на налягане: “Луфтуафе достави кутия, конструирана от дърво и метал. В нея беше възможно въздушното налягане да се повишава или понижава. През малко прозорче можеше да се наблюдава реакцията на обекта вътре в камерата. Целта на експериментите беше да се тества човешката енергия и капацитета на обекта да поема големи количества чист кислород, като след това се тества неговата реакция спрямо намаляването на кислорода.

Аз лично съм гледал през прозорчето за наблюдение как обектът вътре в камерата оставаше във вакуум, докато дробовете му се пръскаха. Някои експерименти съдаваха такова налягане в главата на затворника, че той полудяваше и си скубеше косата в усилието си да намали налягането. Деряха лицето и главата си с пръсти и нокти.

Удряха главата си в стените и пищяха, за да намалят налягането в ушните си тъпанчета. Тези камери за екстремни нива на налягане обикновено завършваха със смърт на затворника. Един краен експеримент с такава сигурност завършваше със смърт на затворника, че ги използваха по-скоро за екзекуции, отколкото за експерименти. Минимум 200 затворника умряха при тези експерименти“.

Една от стаите в Дахау, където са се извършвали експериментите
Една от стаите в Дахау, където са се извършвали експериментите

„Лекарите, пряко участващи в изследванията, бяха с много високи позиции: Карл Бранд беше личен лекар на Хитлер, Оскар Шрьодер беше шеф на медицинските служби на Луфтуафе, Карл Гебхарт е главен хирург на персонала на есесовския Райх и полиция и на президента на Германския червен кръст.

Йоахим Муговски е шеф на Института по хигиена на СС във Уафен. Първото човешко морско свинче еоа един евреин в добро здраве на възраст 37 години.

Химлер кани 40 висши офицери на Луфтуафе да гледат филма с един затворник, който умира в нагнетателната камера.

След тестовете в нагнетателната камера, започват експериментите на студ. Те се състоят в потопяването на затворници в замръзваща вода и наблюдение на жизнените им признаци.

Целта е да се открие причината за смъртта. Отговорът се налага от десетките експерименти – поражение на сърцето.

Басейните биват напълвани с вода и във водата се добавяше лед, докато водата достига 37,4 по Фаренхайт, а затворника е или по халат, или съблечен. Температурата се измерва ректално или през стомаха.

Понижаването на телесната температура до 32 градуса влия ужасно върху човек.

При 32 градуса той губи съзнание

Най-лошият експеримент е извършен върху двама руски офицери. Те са поставени в басейна съблечени.

Времето минава и макар, че обикновено замръзването настъпва за 60 минути, след два часа те все още са в съзнание.

В Дахау са провеждани и експерименти по сухо замразяване. Един затворник е бил изнесен навън през нощта при минус 5 градуса.

Докато лежи покрит с ленен чаршаф, на всеки час върху него изливаха по едно ведро с вода.

При следващите експерименти затворниците просто биват оставяни голи навън с часове при минусови температури.

Химлер дава разрешение да преместят експериментите в Аушвиц, където е по-закътано и поради това, че затворниците вият по цяла нощ, докато замръзват.

Когато германците започват да губят войната, авиационните лекари пропускат имената си в документите на Химлер поради страх от бъдещи обвинения.

Документите от програмата попадат в ръцета на американската армия и никой не се наема да гадае каква е тяхната съдба.

„Тайните проекти“ от Хари В. Мартин и Дейвид Кайл

Превод: Емилия Манолова