Новини

Теорията за „тъмната материя”, която може да изненада

Преди 14 млрд. години не е съществувало нищо

не е имало звезди, не е имало галактики, планети или хора. Тогава внезапно, без “предупреждение“, всичко експлодирало. Така се родила Вселената.

Това според днешната наука се е случило в момента на сътворението. Всичко било създадено от нищото.

Това е най-великото постижение на космологията – откритието как сме се появили. Атомите, от които сме изградени, някога са били създадени във вътрешността на звезда.

Не само ние сме във Вселената, но и Вселената е в нас. Космолозите разкриха най-дълбоките тайни на Вселената, откриха странни и екзотични събития, които преди са били само сън.

Събития, които формират нощното небе. Но ново поколение космолози изследват нашите фундаментални схващания за Вселената. Трябва да разберем какъв е произходът на времето и пространството.

Какво всъщност е Вселената?

Искаме да знаем какво е „тъмната материя”. Всъщност, от години се тормозим от този въпрос. И ние започват да се чудим това ли е най-висшата реалност. А може би е някакъв вид заместител на по-дълбока идея.

Погрешно ли е всичко, което знаем за вселената? Някъде там, в дълбините на вселената, изглежда има една обезпокоителна сила, която не можем да обясним.

Сила с удивителна мощ, която се изразява в склонността да удържа трилиони звезди в своя власт. Тя увлича не просто галактики, а цели съвкупности от галактики, простиращи се през милиарди светлинни години в пространството, и засмуква всичко към една точка.

Този мистериозен феномен е

познат като „тъмен поток” и не би трябвало да съществува. Изглежда, макар че е изключително широка област от вселената около нас, около милиард светлинни години в диаметър, че той се движи с феноменална скорост в космоса.

Това е едно объркващо откритие, уникално движение от невъобразим мащаб.

Галактиките просто не би трябвало да се движат

в едно и също направление през пространството. Това понякога ни прави напълно объркани и нервни, защото съвсем не е нещо, което сме планирали, търсили или очаквали. „Тъмният поток“ е една нова енигма.

Това е най-новата от дълга поредица мистерии, разкриващи ни, че вселената е значително по-екзотична, отколкото науката може да предположи. Аномалии, които имаме да разрешим, за да разкрием истинската природа на вселената.

Има много неща, които ние знаем повече от когато и да било. В същото време има големи тайни, които не знаем как да третираме.

Космолозите създадоха цяла серия от противоречиви теории,

разработени, за да обяснят вселената. Например теорията за инфлацията, която твърди, че вселената внезапно се е разширила

квадрилиони пъти. Ние не знаем какво точно е причинило инфлацията на вселената. Не знаем какъв вид енергии, какъв вид материя е имало в ранната вселена.

Или теорията за „тъмната материя”,

която твърди, че вселената е изпълнена с материя, която е напълно невидима. Това е заблудата, в смисъл че може би това не е така.

И може би ние би трябвало да приемаме нещата за чиста монета. Дори и „тъмната енергия“ – странната енергия на нищото, която господства над всичко.

Тя е много нежелан актьор на космическата сцена. Никой не го е канил, никой не го е искал, никой не го разбира. Въпреки тази несигурност, учените пишат собствена версия на най-великата история, разказвана някога. Това е историята на сътворението и тя започва с взрив.

Големият взрив

Най-мощната експлозия, която някога е съществувала. Ранната Вселена е била толкова гореща, че е съдържала само чиста енергия. Точно след една секунда известна част от енергията се е превърнала в ядрени частици и Вселената била изпълнена с плътен плазмен газ.

След 400 000 години Вселената увеличила обема си и накрая от плазмения газ се формирали атомите.

Тогава още не са съществували звезди, които да светят, а само огромни облаци от газ. След милиард години някои облаци увеличили толкова плътността си, че в тях избухнали първите звезди, родени някога.

Звездите се групирали в галактики и накрая нощното небе заприличало на небето днес. Това е великата история и за космолозите не е детска приказка.

НП/2021