Енергията на живота на д-р Райх е факт. Защо тайните служби спряха прогреса на човечеството?

„Човечеството от векове знае за съществуването на универсална енергия, свързана с живота. Основната задача на науката, обаче, се състои в това да превърне тази енергия в използваема. Това е основната разлика между моята работа и знанието, съществуващо до момента“, твърди един от невероятните умове на 20 век – Вилхелм Райх. Той открива, че могъщата физическа енергия съществува в човешкото тяло, както и в атмосферата, създава инструменти за нейното наблюдение, събиране и използване за различни цели. За лекуване на рак, като гориво за двигатели или средство за експерименти с времето. Райх нарекъл това откритие „оргонова енергия“. За съжаление, светът още не бил готов за това откритие.

Вилхелм Райх е бил сред учениците на Фройд. През 1925 г. Фройд заключава, че „теорията за либидото може да се разглежда само по пътя на хипотезите“. Клиничните наблюдения на Райх, обаче, показват че сексуалната енергия е нещо повече от идея и че сексуалното удовлетворение притъпява невротичните симптоми. Клиничната работа на Райх води до нови терапевтични техники за откриване и премахване на всякакви пречки по пътя за освобождаване на тази енергия. Но човешкото нещастие, което вижда навсякъде, кара Райх да заключи, че решението на проблема с неврозата не се състои в лечението, а в превенцията. „Трябва да промените целия си начин на мислене и да не гледате от гледната точка на държавата и културата. А от гледна точка на това, от което хората се нуждаят и заради какво страдат. Тогава вече напасвате подобаващо и социалните институции“, твърди Вилхелм Райх.

Фройд пък казва, че културата е водещата, а сексуалните инстинкти трябва да бъдат адаптирани към съществуващата социална структура. Тези противоположни позиции накрая водят до раздяла между Райх и Фройд. Райх е и много откровен относно бурния политически климат в Германия. За разлика от много членове на Асоциацията на психоаналитиците в Берлин, Райх се осмелява открито да се противопоставя на издигането на нацистката партия. Но плаща висока цена за своята активност. Комунистите го отричат и той е изключен от международната Асоциация на психоаналитиците. Когато го питат какво ще прави, Райх отговаря: „Просто ще продължа“. Откриването на оргоновата енергия е резултат от последователно, задълбочено изследване на енергийните функции. Първо в царството на психиката, а в последствие и в царството на биологичните функции.

В Осло Райх започва серия от лабораторни експерименти, за да верифицира съществуването на физическа биологична енергия, изразяваща се чрез емоциите. Използвайки хора, той демонстрира заряд на повърхността на кожата, пряко свързан с чувствата на удоволствие или тревога. Зарядът се увеличава, когато човек изпитва удоволствие и намалява при неудоволствие. Така Райх заключава, че удоволствието е движението на биологична енергия към периферията на организма. А тревогата е движение на същата енергия към центъра. Той предполага, че това е електрическа енергия. Райх открива, че при определени условия, стерилизирани и нестерилизирани субстанции като трева, кръв, пясък и различни храни се разпадат на пулсиращи мехурчета със синкав цвят – биони. Той открива, че бионите излъчват силна радиация, която се вижда като бяло поле около организма. И тези биони са способни да унищожат бактериите и раковите клетки. Тази радиация потвърждава съществуването на енергия, която не се подчинява на законите на електричеството и магнетизма. Райх нарича тази енергия „оргон“, защото откритието й идва от изследванията му върху оргазма и защото тази енергия може да зарежда органичната материя. Когато публикува откритията си, научните и психиатрични среди отговарят със злостна атака в норвежката преса. При такъв отговор и при неизбежността на Втората световна война, Райх се ориентира към Америка като към бъдещ дом за работата му.

Експериментите с енергията показали, че органичните, неметални материали, като памук, вълна или пластмаса привличат, абсорбират и задържат енергията. Металът – стомана или желязо, привлича енергията и бързо я отразява в двете страни. Така Райх конструира малки кутии с редуващи се органични и метални пластове, като вътрешните стени са обвити с метал. Органичните пластове привличат оргоновата енергия от атмосферата, която бива насочвана навътре от металните пластове. Всяка енергия, отразена навън от металните пластове, се абсорбира отново от органичната материя. Връща се към метала и се насочва към вътрешността на кутията. Резултатът – по-висока концентрация на оргонова енергия в кутията. Колкото повече пластове, толкова по-висока концентрация. Кутиите, известни като оргонови акумулатори, стават ценен инструмент в научните и медицински изследвания на Райх. Той конструира оргонови акумулатори, достатъчно големи, за да поберат човек. През 1942 г. започва експериментално лечение на болни от рак. Всички са терминално болни. Райх не обещава излекуване и не взима пари за това. След известно време пациентите показват значително подобрение. Болката намалява, кръвните показатели се стабилизират, наддават на тегло, а туморите намаляват. Въпреки положителните резултати, пациентите умират, затвърждавайки убеждението на Райх, че ракът е биоенергетичен резултат от емоционални проблеми.

След по-малко от осем години в Америка, работата на Райх привлича значителен интерес. А изследването на оргона навлиза в нови полета на психиатрията, медицината и биофизиката. Едно от най-значителните неща, които Райх развива, е откритието, че оргоновата енергия може да служи за задвижване на двигатели, което има огромно практическо приложение. Той многократно демонстрира малък мотор, задвижван от оргонова енергия от тялото и двигател, задвижван от оргонова енергия от атмосферата. През 1947 г. се появява статия, написана от журналистката Милдред Брейди в списание „Ню рипъблик“, пълна с изкривена информация и нападки срещу изследването на оргона. Намеквайки, че Райх е заплаха за обществото, Брейди предизвиква медицинските власти да предприемат действия срещу него. Статията стига до вниманието на Федералната агенция за контрол на храните и лекарствата. Резултатът е десетгодишна кампания от страна на агенцията, с цел да унищожи работата на Райх. Агенцията фокусира вниманието си върху оргоновия акумулатор, който Райх и други физици използват експериментално върху пациенти. Той е обвинен, че използва измамнически акумулатора за сексуални и медицински цели. А хора на агенцията години наред разпитват познати на Райх, физици, студенти и пациенти, търсейки доказателства за неправомерната му употреба. Така и не намират такива. Докато агенцията го атакува, Райх продължава работата си.

„Правото на човек да бъде информиран, да се учи, да изследва, да греши истински, да изследва човешките емоции, трябва да се обезпечи, ако думата „свобода“ е нещо повече от празен политически лозунг“, отговаря Райх на всички обвинения. Той продължава да създава нови начини да визуализира, измери и впрегне оргоновата енергия от атмосферата. Разбивачът на облаци, например, е експериментален инструмент, който влияе върху атмосферата, като променя концентрацията на оргон в нея. Няколко кухи метални тръби и кабели, спуснати във водата, генерират оргонова енергия, по-силна от тази в окръжаващата атмосфера. Водата, която силно привлича и абсорбира оргон, привлича атмосферната енергия чрез тръбите. Това движение на оргон, от по-слаба към по-силна енергийна система, Райх използва за генериране на облаци и за тяхното разпадане.

През февруари 1954 г. Агенцията завежда обвинение срещу Райх във Федералния съд в Портланд, щата Мейн. Обвинението гласи, че оргонова енергия не съществува. Иска се съдът да забрани пренасянето на акумулатори и публикуваните книги на Райх, за които твърди, че рекламирали акумулаторите. Райх отговаря с дълго писмо до съдия Джон Клифърд. В него обяснява, че не може да се яви в съда, защото ако го направи, би означавало съдът да оценява научните му изследвания. Съдията не приема писмото на Райх за валиден правен отговор и присъдата е издадена по подразбиране. Но присъдата е дори по-жестока от първоначалното обвинение. Тя гласи да бъдат унищожени всички оргонови акумулатори и техните части и всички материали, съдържащи инструкции за употребата на акумулаторите. Забранява също и списък от книги на Райх, съдържащи информация за оргоновата енергия, така че всичко налично за оргоновата енергия да бъде заличено.

Един от разбивачите на облаци, проектиран от д-р Вилхелм Райх

След първоначалния шок, Райх продължава да работи и експериментира с разбивача на облаци (клауд бъстър) в сухата пустиня. Докато е там, без знанието му, един от студентите му, д-р Майкъл Силвър пренася камион, пълен с акумулатори и книги от Рангли, Мейн в Ню Йорк – пряко нарушение на забраната. В резултата на това Агенцията подава обвинение срещу Райх и Силвър в престъпно неуважение към съда. През 1956 г. и двамата са обявени за виновни. Райх е осъден на две години във федерален затвор. Докато обжалва присъдата, правителството унищожава всички акумулатори и цялата литература. В Ню Йорк няколко тона от книги и други публикации на Райх са изгорени в една от градските пещи за смет. Включително и заглавия, които подлежали само на забрана. Това унищожаване на материали е една от най-гнусните прояви на цензура в историята на Съединените щати.

Всички обжалвания са отхвърлени и на 11 март 1957 г., две седмици преди да навърши 60 г., Вилхелм Райх влиза във Федералния затвор в Луисбърг, Пенсилвания. Осем месеца по-късно, на 3 ноември 1957 г., той умира там от сърдечен удар.

Но трагичният начин, по който умира, не трябва да засенчва пълноценния му живот. Защото докато живее, той живее истински. В хода на развитие на естествените науки винаги се случва така, че задълбочените или истински мисли, истински факти винаги биват разрушени или потъпкани. Опасността, особено от изкривяване, е особено голяма в науката за оргона.

НП/ по материали на Кевин Хинчи, Сет Щайн

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.