Новини

Уравнението на вечността. Смъртта е преход от една времева зона в друга

Всички участъци на времето съществуват

едновременно, но в човешкото съзнание е налице илюзията за пътуване напред или назад във времето.

Това е подобно на чудесата, в които постоянно ни предлагат да вярваме. Те са вкоренени в религиозните догми, а не са плод на обичайната земна логика.

Дали световните учени са близо до формулиране на уравнението за вечността?

Има хора, които работят в областта на висшата математика и те много добре познават основните принципи на времето.

Човечеството преминава

през серии от усещания, преживявания и събития в различни измерения на съзнанието, като с това пътуване се приближаваме към Централната точка, в която се сливат всички времеви зони.

И все пак, даже този модел е илюзия, защото времето не се излъчва в някакво конкретно направление, то просто съществува.

Концепцията за централната точка е разработена за тези, които все още не са научени да мислят с междуизмерни термини. Това, че ние не знаем за съществуването на други времеви зони, не значи, че те не съществуват.

Не всеки от нас може да наблюдава

външното време посредством това, което наричаме паранормални способности.

Има и такива, които навлизат там през сънуването. Много, обаче, ще откажат да признаят съществуването на нещо, което ще наруши уютния ред на техния мисловен процес.

Не всеки ум може да я разбере и много от нас напълно се задоволяват с всекидневните си грижи.

Може би не е препоръчително да се видим едновременно в епохата на Карл Велики, в Египет от четвъртото хилядолетие преди Христа или в колония на Плутон от 36 000-та година от новата ера, защото нашите ментални предпазители могат да изгорят.

Не винаги всичките аспекти

на външното време имат отношение към нашия сегашен живот и много от нас ще се почувстват по-уверени, ако затворят ума си за неговите проявления и се обърнат към Сегашния момент. Но винаги се намират хора, които търсят знанието.

Даже от такава проста тема като реинкарнацията може да се надигне вълната на страха.

Причината е общоприетият начин на мислене в програмираната социална среда, която няма никакво отношение към Космическия закон или стремежа да разбере как е устроена Вселената, отвъд пределите на нашата малка планета.

Ако приемем идеята за съществуване

на външното време, има вероятност да се избавим от нашия най-главен страх.

Това е страхът от социалната реализация като слава, семейство, богатство, които е напълно възможно да ни принадлежат в друга времева зона.

Друг страх е страхът от неизвестното. Ние сме част от Космическия център, който е всезнаещ и притежаваме целия потенциал на това знание. Или страхът от смъртта, която е просто преход от една времева зона в друга.

Много същности, които идват от други времеви зони и други области на Вселената, се въплъщават на Земята.

Още по-голям смут в нашия живот

внася разликата във възрастта на душите – от най-зряла до най-млада. Има няколко причини за това, че нашата планета е поле на толкова широк спектър от космически опитности.

Една от тях е крачката към осъзнаване на времето, която предстои да направим като вид за следващата космическа епоха.

Зрялата душа, идваща от бъдещето,

може да не се чувства много добре в зона на вътрешното време, която според нея се намира в миналото.

Ето защо нейната ценностна система може много да се различава от системата, която е приета в тази зона.

Човешките същества променят характера на действащите лица в съответствие с нашите собствени възприятия, понякога така че даже променяме смисъла на пиесата.

Историята, както и Космическия закон, остават неизменни на всички нива.

НП/ поредица „Живот след смъртта“