България

Независимостта на българската църква не е дар. Каква е ролята на Османската империя и Гърция?

На 24 декември 879 г. в Константинопол се състои Вселенски църковен събор, на който е взето решение да бъде дадена автокефалност на Българската архиепископия. От тук насетне християнството има съдбовно историческо значение за България. То е свързано с учредяването българската църква, разпространяване на нашата писменост и еволюция на държавата. При падането под турско робство Българската патриаршия бива унищожена. Кои са ключовите събития, случили се през Възраждането? Какво поддържат българския дух и единство и подтиква народа към борба за свобода? Разговаряме с Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.

Каква е участта на българската църква след падането на Търново?

Българската православна църква е обезглавена и постепенно търновската патриаршия е превърната в митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия. То не се случва веднага. Предстои един дълъг процес, през 1393 година патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където почива на 04.04.1404 година и бива погребан там. Архимандрит Паисий Пастирев, при случайни разкопки открива неговия гроб с част от ахирийските одежди и една оловна плочка, на която била посочена датата на неговата смърт. Това не е автентичен надпис. Хората, които са възобновявали манастира през 16 век, са имали под ръка стария първичен надпис и са преписали датата. Със смъртта на патриарх Евтимий може да се смята, че окончателно е ликвидирана българската църковна независимост. Българската патриаршия спира да съществува и е превърната от гърците в митрополия.

При какви обстоятелства е възникналa църковно-националната борба и как се развива българо-гръцкия конфликт?

В началото на 19 век възниква т.нар. мегали-идея, гърците в своето националноосвободително движение започват да претендират за първенство във всяко едно отношение. В това число искат да погърчат всички български епархии. Да останат гръцки, въвеждайки гръцки език като задължителен в богослужението. Изпращат гръцки митрополити по всички епархии, подтискат духовно българите и затова на много места се среща терминът за двойно робство. Политическо в рамките на Османската империя и под егидата на Цариградската вселенска патриаршия.

Паисий Хилендарски худ. К. Денчев
Паисий Хилендарски худ. К. Денчев

Паисий Хилендарски определя основните приоритети –  борба за църковна независимост, борба за просвета и борба за политическо освобождение. Църковно-националната борба започва през 20-те години на 19 век и се води на няколко етапа. Първият е за изхвърляне на гръцкия език от богослужението.

Вторият е за подмяна на гръцките митрополити с български, третият, след създаването на екзархията борбата продължава за налагане на фермана в църковните области в Македония.

Що за прояви можем да открием сред народа по онова време в борбата за независимост?

Учениците са най-активната сила, защото самите те нямат спирачки, нямат страх и изпълняват смели акции, които се изразяват в влизане през нощта в църквите, обиране на гръцките богослужебни книги, изнасянето им от църквата и тяхното изгаряне. На някои места пък влизат в храма, не изнасят книгите, но откъсват от гръцките богослужебни книги през 5-6 страници, по 2 листа и по този начин са всявали смут в гръцките богослужения. В Пловдив се стига до побой в храма, където участват не само ученици, но и техните родители и роднини. Имало моменти, когато по време на служба в църквата пламвал бой. Цариградската вселенска патриаршия отказва да изпълни молбите на православните българи, а техните епархии са били едни от най-многобройните и богатите. Фактически гърците са печелили от всичко това, а не българите по право.

Как Неофит Бозвели и Иларион Макариополски се утвърждават като водещите духовни лидери?

Иларион Макариополски
Иларион Макариополски

Може да се каче, че през първия етап на сцената излизат тези двама духовни водачи, независими един от друг, но понеже се намират в Цариград се съюзяват. Те са и първите, които оглавяват движението. Подават меморандум до султана да защити българските църковни права и да даде привилегии на българите. За това нещо обаче Цариградската патриаршия, която постъпва винаги хитро и в конфликт с нас ги изпраща на заточение и именно Неофит Бозвели умира на това заточение в Света гора. Иларион Макариополски бива освободен по-късно по настояване на руското посолство в Цариград.

Българите в Цариград ли са причината днес да имаме самостоятелна църква, ако позволите това определение?

Българите в Цариград решават да действат, след като не получават по доброволен начин права, те решават сами да си ги въведат като не признаят върховенството на Цариградския патриарх.  На едно голямо събрание на Метоха в Цариград, се решава този акт да бъде извършен на 2-ри срещу 3-ти април, на връх Великден през 1860 година. За целта пак действат младите българи. Те се разпределят на  отделения и се въоръжили с дебели бастуни. Застават в отделенията на дървената църква свети Стефан и по време на църковната служба. Когато се стига до произнасянето на името на Вселенския патриарх като духовен глава и на българите, тогава народът изревава „Нещеме“.

Какви решения са взети на първият църковно-народен събор в Цариград?

Първият църковен събор се открива през февруари и трае до 24 юли 1871 г., като провежда около 50 заседания, на които се разисква член по член екзархийският устав, като продължава до 14 май, когато той е окончателно приет. Някои от членовете на събора са се противопоставили, защото надделяло мнението екзархът да бъде сменяем, т.е. на всеки 4 години  да се провежда събор и да се избира нов екзарх. През останалото време събора се занимава с административни подробности.

Какво е значението на устава за устройство и управление на Българската екзархия?

Антим I 1816-1888
Антим I 1816-1888

Той се явява твърде демократичен в църковно-правно отношение. Въвежда се тройно управление в българските екзархии – Светият Синод, смесения екзархийски съвет и смесен мирски съвет. След разпускането на събора османската власт забавя одобрението на екзархийския устав. От своя страна Цариградската патриаршия действа срещу българите, нещата се усложняват. На 6 януари 1872 г. на Богоявление търпението на цариградските българи се изчерпало и те насилили своите владици да служат в Дървената църква „Свети Стефан“ без разрешение на Цариградската патриаршия.

Въпреки всичко службата била проведена. На 12.02.1872 г. вече присъстващите в Цариград членове на първият екзархийски съвет направили псевдо събор, нарушавайки членовете на екзархийския устав и избират най-възрастният от митрополитите (Ловешкия епископ Иларион) за първи български екзарх.

Той от своя страна под натиск подава оставката си, като е изпълнявал службата на екзарх само 4 дни. На 16.02.1872 г. се провежда нов събор и се избира видинския митрополит Антим. Високата порта действа бързо и го припознава за екзарх.

НП/ст. Любослава Ценова