България

Странните земетресения тези дни имат аналози в миналото. Вещаят ли нещо трусовете?

От проф. Бойко Рангелов

Тези дни станахме свидетели на поредица от земетресения, които стреснаха учените. България, Испания, Чили, Япония, САЩ и други места по света. Потърсихме за коментар проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Заедно с него Новото познание започна поредица, наречена „Странните земетресения и сеизмични огнища“.

Но кои са странните земетресения? Накратко казано: Наблюдаваните ефекти, предизвикани от тях, не могат да бъдат лесно обяснени или моделирани от съвременните сеизмологични знания и практики. Те показват особености, които не са общи черти за повечето земетресения. Разположени са на места, които не са лесно обясними. Предизвикват екстремни или необичайни ефекти, наблюдавани за първи път. Сеизмични огнища, за които е в сила, че предизвикват странни земетресения и проявяват свойства, които не се вписват лесно в общоприетите геодинамични понятия и сеизмологични практики.

Разглежданите сеизмични събития са разположени във времето в исторически или съвременен план (т.е. след създаването на инструменталната сеизмология – около началото на ХХ век). Преди това науката сеизмология е описателна, но съдържа достатъчно данни, за да се класифицират земетресенията като „странни”.

Америка изтръпва винаги, когато чуе за земетресенията в Ню Мадрид, долината на Мисисипи

Една поредица от извънредно силни земетресения става през 1811-1812 година по поречието на Мисисипи. На някои места земята се разкъсва на парчета, като вертикалните премествания достигат на места 20 метра. Раждат се цунами вълни по реката. Нещо невиждано никога по тези места. Селищата Ню Мадрид и Сеинт Луис са изравнени със земята.
Рисунки на очевидци и областта на най-големите деформации на земната повърхност оставят читателите без дъх.
Докато армиите на Наполеон мръзнат край Москва в Русия по време на най-тежката зима от десетилетия, в САЩ става трус в слънчевия следобед на 16.12.1811 година. Епицентърът на труса е в североизточен Арканзас, а магнитудът – между 7,5 и 7,9 според съвременната скала. Пораженията не са особено значими, главно поради факта, че трусът засяга малко населени области. Мястото на бъдещия град Мемфис (Тенеси) изпитва въздействия от 9-та степен по модифицираната скала на Меркали (според съвременните сравнения, това е 9-та степен по Медведев-Шпонхоер-Карник). Образува се вълна цунами, коята се разпространява нагоре по течението на реката Мисисипи. Форт Сан Фернандо, разположен на брега, е разрушен от втечнените пясъци.

На 16 декември 1811 година последва афтършок с магнитуд 7,4 по Рихтер, пак в същия район, който става 5 часа след предното земетресение. Наблюдаваната интерзивност е почти същата. На 23 януари 1812 г. нов трус с магнитуд 7,3-7,6 генерира пясъчни вулкани, втечняване, тежки свлачища и срутвания по брега на реката. Учените приписват този трус на разломния комплекс, разположен в северната част на областта на Ню Мадрид. Смятат, че препраща напрежение към зоната Рийлфуд.

На 7 февруари 1812 следобяд става най-силният трус с магнитуд 8.0 по Рихтер в близост до Ню Мадрид. Градът е довършен, също както и Сеинт Луис. И този трус учените отнасят към разломната система Рийлфуд, но защо? Издигнати части от земната кора, предизвикват водопади по Мисисипи, променен е целият релеф. Според съвременните класификации, това са ефекти от 11 и 12 степен. Вълните цунами се разпорстаняват в двете посоки по течението на река Мисисипи. По късно издигнатите участаци формират езерото Каунти в Тенеси.

Най-странното за всички тези бедствени явления е местонахождението им. Те се разполагат в най-стабилната част на Северна Америка, така наречената Северноамериканска тектонска плоча. Тази плоча се характеризира с голяма дебелина и напълно спокоен геодинамичен режим от милиони години, какъвто например се наблюдава край Москва. И до днес ставането на тези силни трусове в толкова спокоен геодинамичен район, предизвиква учудването на специалистите.

Има две хипотези за обяснение:
Първата твърди, че са се активизирали разломни структури на възраст от 750 мириона години. Аз не вярвам на тази хипотеза. Просто не е възможно „заспали” преди толкова време разломи, да се активизират точно сега. Защото няма други следи от подобни трусове, запечатени в пластовете на седиментите и другите скали по долината на Мисисипи. Освен това подобна реактивизация не е наблюдавана никъде другаде по света.

Втората хипотеза се появява преди по-малко от 10 години. На корицата на списанието „Геофизични изследователски новости” (Geophysical Research Letters) през 2007 година се появява един дълбочинен разрез, изработен по метода на сеизмичната томография. Той демонстрира дълбочинни мантийни потоци, които се движат срещуположно и районът на маскимален сблъсък е точно под района на силните земетръси. Тоест това движение може да е предпоставка за натрупването на огромните напрежения, освободени по време на силните трусове от 1811-1812 г. В полза на това говори и фактът, че сега в района се наблюдават слаби трусове.

И въпреки това, наличието на толкова силни сеизмични събития в началото на 19 век, разположени в сърцето на континента Северна Америка буди недоумение и ражда въпроси. Може ли да се очакват подобни катаклизми и в другите стабилни тектонски плочи?
Ако отговорът е да, това означава грандиозни разрушения и човешки жертви в подобни райони. Защото в тях, никоя страна не прилага никакви противоземетръсни мерки. Ака отговорът е не, пак изниква питането – а защо, поради каква причина, майката природа изненада жителите на долината на Мисисипи през 1811-1812 година?

Хипотезата на нашия екип е изградена на предположението, че в земните недра стават процеси на проникване на твърдо тяло в твърдо тяло. Такова проникване е възможно и най-лесно осъществимо, ако има въртеливо постъпателно движение. Нещо подобно на вкарването на тирбушон в тапата. Ако това се е случило (разбира се в неописуемо грандиозни мащаби) и в района на Ню Мадрид през началото на 19 век, стават доста по-лесно обясними наблюдаваните тогава явления. Тогава това, което тези трусове вещаят е не чак толкова неразгадаемо. Да, то е трудно видимо дори с най-модерна апаратура, но дава основа за изграждане на модел.

Земята има и спазва свои собствени закони и е необходимо още време, за да бъдат изучени и опознати капризите на планетата.

НП/2017