Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса

На днешния ден, 18 юли се навършват 182 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му.

Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него.

Както пише поетът Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“.

И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия.

Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения.

Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

Така Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция.

Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.

Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“.

Турците го търсят непрекъснато. Той винаги успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи.

Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.

Светецът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София.

Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес.

Но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски.

Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.

Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

НП/2019

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.