Траките са древен и непознат народ
те оставят много ярка диря не само в българската култура, а и на всичките балкански народи.
„Част от римските и гръцките градове лежат върху основите на тракийски селища или крепости“, казва тракологът проф. Иван Маразов.
В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове.
Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена.
За онези отдавна отминали времена
такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.
Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално. Появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава.
До известна степен
това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен.
В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.
Друидите и келтите
са се обучавали на древни тайни при траките. Да вярваме ли на това твърдение?
Някога Родопите били земята на траките. Навсякъде из планината са запазени следи от тях – светилища, долмени, скални ниши и гробници. Особено много са артефактите в Крумовградско.
В Източните Родопи има близо 1500 скални ниши, над 40 скални гробници, следи от 30 скални погребения, десетки шарапани, които са и винарни.
Тези мегалитни паметници в региона са датирани от късно бронзовата и началото на ранножелязната епоха – 13-12. в пр. Хр.
Свързани са с племена,
които за познавали бронзова металургия, тъй като в планината има подходящите суровини, също и антимон и арсений.
Има и злато и сребро, което не само се е добивало, но и активно се е търгувало с гръцките полиси на Бяло море.