Пътуване извън тялото в Акаша. Как съзнанието функционира на много нива?

Търсейки определена информация за даден индивид или събитие, подсъзнанието може да функционира на много нива или в различни измерения. Много тълкувания говорят за съществуването на раз­лични аспекти, в рамките на които хора като Едгар Кейси намирали своята сфера на комуникация, населена от души на различни нива в зависимост от степента им на развитие. За Кейси духов­ната настройка на всяка от тези души е била реалност.

Всеки един духовен обект или земна душа преминава през земния план, изоставя в този план тези състояния, които са впечатления на душата или духовния обект на индивида. Така това става реалност, същински факт в материалния свят.

Тялото в психическо или подсъзнателно състояние е способно да достигне всички подсъзнания, стига да бъде насочено чрез упътване. Независимо дали в материалния или духовния свят, предпазва духов­ния обект да не премине напълно на друго ниво. Защото ние достигаме само тези излъчвания, които са оставени в земен план. Те отново се приемат, когато има завръ­щане в земния план, независимо дали душата съзнава това или не. Осъзнаването на това движение или развитие евентуално трябва да бъде постигнато от всички.

По такъв начин Едгар Кейси веднъж събужда спомена си за преживяването, свързано с получаването на инфор­мация:

„Видях самия себе си като малка точица извън физи­ческото си тяло, което лежеше неподвижно пред мен. Оказах се обкръжен от мрак и изпитах чувство на ужасна самота. Изведнъж видях източник на бяла светлина. Започнах да се движа след светлината, знаейки, че трябва да я следвам или ще се загубя.

Когато се движех по този път от светлина, аз посте­пенно започнах да усещам различните нива, през които преминаваше движението. На първото ниво се намираха неопределени, ужасни форми, гротескни форми, подобни на тези от кошмарите. След като преминах оттам, от двете страни започнаха да се появяват безформени подобия на човешки същества, на които беше увеличена по някоя част от тялото. Отново имаше смяна и аз видях форми със сиви качулки, движещи се надолу. Постепенно те станаха по-светли на цвят. Тогава посоката се смени и тези форми тръгнаха нагоре и цветът на наметалата бързо стана по-светъл“.

 

Астрал

След това от двете страни започват да се появяват неясни очертания на къщи, стени, дървета, но всичко е неподвижно. Когато преминава оттатък, Кейси вижда повече светлина и движение в това, което му се струва като нормални градове и селища.

„С придвижването аз започнах да чувам звуци, първо нечленоразделни шумо­ве, после музика, все по-силна и пеене на птици. Имаше все повече светлина, цветовете бяха станали много кра­сиви и всичко беше хармония от звуци и светлина. Съвсем изведнъж аз влязох в залата със записите. Това е една зала без стени, без таван, но бях способен да видя възрастен мъж, който ми подаваше голяма книга, запис на индивида, за когото търсех информация“.

„Най-чистият запис, който някога съм виждал. Кни­гата е най-чистата. А досега не съм мислил за никоя от тях, че не са били абсолютно чисти“ – така Кейси завършил тълкуването на едно тригодишно момченце, през 1936 г.

Какво разбира Кейси под „запис“ или „книга“? Защо в началото на всяко тълкуване на живота Кейси преглежда дневник на душата – не само на рождената дата на лицето, за което се прави тълкуването, но и по-назад, до историята на предишните животи на инди­вида, прекарани на земята? Защото процедурата при всички тълкувания на живота е една и съща: той се потапя в транс и получава информацията.

В едно тълкуване, създадено през септември 1933 г. Кейси дава обяснение на този проблем. „За да се пренесат от една сфера в друга преживяванията, през които един обект, една душа, може би е преминал, за да получи тези отражения, които са нужни за пренасяне на търсената информация, става необходимо (за разбиране на тези, които търсят в тази сфера) да се има това, което е на духовните същества, заложено в езика на тези същества, близо до възможността да се прилага правосъдие за обекта.“

Информацията е дадена под формата на картини или изображения, така че може да се предаде на съзнанието, на търсещия нещо по подобие на неговия вид опит, както начина, по който се извършва пренасянето на дейността. От кои сили? Психическите или душевните сили са близки на кое? Творческите сили или това, което се нарича Бог.

астрал

Така тялото достига мястото, на което се пазят записите на всички. Разговорно обозначен като книгата на живота, или да показват или да символизират, че някой обект, някоя душа в нейния растеж, може да намери своя път обратно към творческите влияния, които са обещани от и чрез него. Този, който дава и е живот и намира това като отделна, определена, интегрална част от повечето души.

Според него всяка душа независимо от живота си в тленната телесна форма оставя запис. Тя може да напредва в развитието си, но може и да се връща назад. Тя упражнява свободната воля, дадена й от Бога за добро или за лошо във всяко земно появяване.

Естествено много си задават въпроса: там писани книги ли има? За съзнание, което мисли за книги, писани книги. Както би било за съзнанието, което при преминаването от матери­алния план към останалия свят би помолило за Елисейс-ките полета с птиците и цветята.

Трябва да бъде намерена материализираната форма на тази част на Създателя, в която сфера душата да се наслаждава на този вид дейност. Както се строят къщи в гората. Гората, в своята същност, какво е? Книгата в своята същност какво е? Какво е по-реално – книгата с нейните напечатани страници и позлатени ръбове, или същността на това, което е казано в книгата?

НП/ по материали на Едгар Кейси