Съзнание

Вашият живот не е ограничен до един избор

Не е тайна, че животът понякога може и да не се чувства като павиран път, послан пред нас, към който чувстваме нужда да се придържаме.

През повечето време идваме на света и развиваме идеите и възприятията си повлияни от най-близките до нас – нашите родители.

С течение на времето

се оказваме в училище, около приятели, семейство или дори в интернет. Тези нови източници на „живот“ започват да моделират „Какво е животът ?“ и затова ние често следваме различни модели.

През тези ранни години на формиране ние наблюдаваме и създаваме представа за това какъв да бъде животът.

И дали това е „най-добрият начин“ за играта живот? Учим се от хора, които са се учили от тези преди тях и това продължава години наред. Някои идеи се развиват през времето, но обикновено по-голямата част от начина, по който е животът тече си остава непроменена.

Но какво се случва,

когато почувствате, че ни очаква ново бъдеще? Как човек да се събуди с факта, че животът не е ограничен до един тесен път?

„Нито една от историите, които приемаме за живота, не е истинска.“, казва древна китайска мисъл. Всичко това е система от вярвания. Възприятия, идеи, виждания.

Тъй като често сме канени да приемаме живота много сериозно, ние „заключваме“ чувството си за игра, любопитство и гъвкавост.

А това е от съществено значение

за намирането на усещане за лекота и мир през целия живот. Дори да се съмнявате в подобно твърдение, то е факт.

И сега внимание! С твърдостта и сериозността в живота идва стресът и травмата. След това депресия и тревожност – понякога и сериозно заболяване.

Вижте нашия свят,

и как сме били убедени да преследваме едно и също нещо? Възможно ли е да ни е продадена идеята, наречена „идеален живот?“

Интересното е, че повечето земи по света имат своя собствена версия на този „идеален живот“, и тя се основава на местната култура.

Но възникват въпроси:

Ако просто приемаме каквото ни се поднася, чий живот всъщност живеем? Чии мечти наистина преследваме и осъществяваме?

Вместо да направим всеки избор, ние оставаме ограничени до това, което ние е „продадено“ като „най-доброто“, дори и да не го харесваме наистина. И точно така ние спираме собственото си развитие.

Попадаме в капана на системите от вярвания

Когато нашите преживявания водят невропластичните ни умове да създават система от вярвания ние ограничаваме начина, по който гледаме на „нещата от живота“.

Вече не усещаме кое е „най-доброто“, а вместо това анализираме и дефинираме „най-доброто“ въз основа на чужди истории. Често това е история от миналото, базирана на напълно различни усещания от настоящия момент.

Но история, която не проверяваме с чувствата си, а оправдаваме само с вижданията на ума си е безполезна за нашето развитие.

collective-evolution.com