България

Васильовден ознаменува началото на новата година

В началото на Новата година

православната църква почита паметта на Св. Василий Велики. С този празник се завършва и осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово. 

Св. Василий е християнски светец и автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика. Най-известното му произведения е „Шестоднев“.

През Златния век Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език. Св. Василий Велики е почитан като един от тримата велики светители и учители на православната църква, заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст. След неговата смърт църквата го канонизира за светец.

Традиции

Празникът се отличава по богатата си трапеза и е свързан с различни гадания и обреди, тъй като е денят на зимното слънцестоене.

Част от поверията гласят, че ако някой кихне по време на вечерята е на добро, също така, ако орехите са здрави, то здрави ще бъдат и всички членове в семейството. 

Друг известен обичай е сурвакането. Още преди зазоряване сурвакарите, които са момчета до 14-годишна възраст, тръгват от къща на къща, а в ръка носят дрянова пръчка, украсена с цветни конци, пуканки и малки кравайчета.

Те удрят леко по гърба и нареждат пожеланията си за здраве и берекет. Винаги се започва от най-възрастния член на семейството.

На трапезата

Трапезата включва баница. В нея се слагат късметите, а за целта се използват дряновите пъпки. Освен това в нея се поставя и пара. На масата се сервира ошав, орехи, варено жито.

На този ден се коли петел, като той може да се замени с кокошка, която се пълни с ориз или със зеле.

След прекадяването на трапезата най-възрастният човек в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава парчета на всички, като започне от себе си и стигне до най-младия в семейството.

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василка, Василий, Василена, Веселин, Веселина, Весела.