Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия.
Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера.
Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко.
Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците.
Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести. Великденският поздрав е „Христос Воскресе”, а отговорът – „Воистина Воскресе”.
С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината.
Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великденските празненства продължават три дни.
На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве.
Така повеляват българските християнски традиции спазвани от стотици години по нашите земи.
Христос Воскресе! Во истина Воскресе!