България

Великден е. Христос Воскресе! Во истина Воскресе!

Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия.

Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера.

Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко.

Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците.

Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести. Великденският поздрав е „Христос Воскресе”, а отговорът – „Воистина Воскресе”.

С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината.

Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. 

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великденските празненства продължават три дни.

На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве.

Така повеляват българските християнски традиции спазвани от стотици години по нашите земи.

Христос Воскресе! Во истина Воскресе!