Новини

Взаимодействия на най-ниско ниво на съзнанието

Когато сме живи, нашият опит притежава външно измерение – физическото тяло – и лично измерение – фи­ното тяло на квантовата монада.

Когато умрем,

външно­то измерение изчезва, но защо това да се случва и на вът­решното, при положение, че квантовата монада оцелява?

Много хора си представят съзнанието на фино­то тяло като по-ведро, по-жизнено и представящо по-големи възможности за творчество от живота, свързан с плътното тяло.

Някои индуисти смятат,

че е възможно да отработиш кармата и дори да се стремиш към освобождение във финото тяло без наличието на физическо тяло. И не са само те. Спо­ред проучване на Галъп, една трета от пълнолетните амери­канци вярват, че ще израснат духовно в Рая.

Душите, разглеждани като нематериални квантови монади, не могат да имат субект-обектно осъзнаване. Не могат да израстват духовно в какъвто и да е реален смисъл и не могат да постигат ос­вобождение заради духовни заслуги в небесата.

Те носят със себе си обусловеностите и уроците от предишните въплъщения, но не могат да добавят или извадят от тях чрез по-нататъшни творчески усилия, защото такива мо­гат да бъдат полагани само в земна форма. Причината за това изисква по-дълбоко разбиране.

Истината е,

че колапсът на вероятностната вълна на­лага определена самореферентна динамика. Тя е наречена зат­ворена йерархия, каквато само материалният мозък или живата клетка и нейните конгломерати може да осигури.

Когато се вземе предвид ролята на мозъка по отношение на квантовото измерване и колапса на квантовата вероятност, получаваме омагьосан кръг или логически срив.

Каква е разликата между обикновена и затворена йерархия? Да вземем редукционистката карти­на на материалния свят.

Елементарните частици

изграж­дат атоми, атомите изграждат молекули, молекулите изграждат живи клетки, клетките изграждат мозъци. А мозъците създават наблюдатели субекти, тоест нас.

На всеки етап причината действа от по-ниското ниво към по-високото. И наистина, смята се, че взаимодействието на атомите определя поведението на молекулите, че взаимо­действието на клетките (невроните) обуславя поведението на мозъка и т. н.

Накрая излиза,

че взаимодействията на иай-ниското ниво, между елементарните частици, са при­чина за всичко останало. Това е проста йерархия на възходяща причинност.

Но когато казваме, че квантовите измервания се осъ­ществяват като резултат от нашите наблюдения, ние на­рушаваме правилата на простата йерархия.

С това признаваме,

че елементарните частици и атомите по целия път нагоре до мозъка, са вероятностни вълни, а не актуалности.

И самите ние, наблюдателите, сме необходими, за да сведем различните възможности до действителност. Такива сме заради мозъка, без съмнение.

Но ако ни нямаше нас, състоянието на мозъка би останало само потенция. Ето защо квантово­то измерване е фундаментална взаимнообусловена йерар­хия.

НП/ А. Госвами