Тайни и загадки

Забравените тела. Жестоката история за преследване на вещици

В книгата си от 1989 години „Екстаз: Дешифриране на вещиците” Карло Гинзбург се опитва да преразгледа всички до тази дата ортодоксални предположения за вещиците през Средновековието и началото на модерния период.

Те се основават най-вече на документи

от процеси срещу вещици в цяла Европа. Гинзбург посочва, че историците са били изключително загрижени за механизмите на преследване, а не за конкретните вярвания на преследваните.

Уважавани историци като Хю Тревър Роупър настояват, че единственото законно тълкуване на доказателствата от проучвания на вещици е функция на социалните и културни нагласи към нетипичния култ. 

За щастие работата на Гинзбург

е отправна точка за преобръщане на тази нагласа. След като той издава книгата „Екстаз“, историци и антрополози се обединяват в опит да разкрият истината за вещиците и от къде произтичат те.

Много от тях следват революционна хипотеза на Гинзбург, че ако се опитваме да разплетем действителните думи и вярвания на преследваните вещици ще откриваме, че те са „остатък от предхристиянския шаманизъм”.

Той е процъфтявал под радара на Църквата, докато Инквизицията не настига практикуващите го.

Гинзбург обобщава основните характеристики на вещиците, които се повтарят в много от документите:

Мъжете и жените вещици се срещат най-вече през нощта, обикновено в самотни места или планини. Понякога, след като са помазали телата си, те летят яхнали стълбове или метли. Понякога  дори те яздат животни или се превръщат в такива.

И още

Те се отказват от християнската вяра. Оскверняват тайнството и почитат Дявола, който се е вселил в човек или в животно. Или има полу-животинска форма. Те устройват пирове с танци и сексуални оргии. Преди да се завърнат у дома женските и мъжките вещиците получават зли мазила, изработени от мазнините на деца и други съставки. 

Тези компоненти на Шабата (или Сабат), регистрирани от преследвачите на вещиците, продължават да съществуват.

Те се оказват централни теми в процесите срещу вещици през късното Средновековие в Европа, а в някои места дори до 18-ти век.

Десетки хиляди души (мъже и жени) са били изгорени на клада за магьосничество през този период.

Но каква е онтологичната реалност на процесите?

Какво всъщност се е случвало под повърхността на параноичното преследването на хора, обвинени в участие в тези ритуали?

Един от най-ранните случаи на преследване на вещици е регистриран в района на Алпите около Берн Швейцария.

Това се случва в края на 14-ти век

През 1435 година немският монах Йоханес Нидер документира събития около процеси срещу вещици.

Проведени са в региона заради започнали няколко десетилетия по-рано от събитията.

Всичко това предизвиква светския инквизитор Петер фон Грейерз. Изследването на тези събития носи все повече провдоподобност. И днес е известно от светата Библия, че такива същности е имало.

Но вещерите са имали могъщ враг.

Инквизицията е най-известният съд за ерес и вещерство. Той бил независим от гражданските съдилища съд.

Инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него.

Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Кладата е основния инструмент за налагане на наказание. Вещиците трябва да бъдат избити, а с тях и магията.

Но дори и в наши дни чародейството продължава да се практикува в различни места по света.

НП