Съзнание

Загадката на порталите към задгробния живот и душата

Когато човек е преминал през портата на смъртта преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. 

Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят протича много по-бавно отколкото във физическия. 

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят.

Между смъртта и новото прераждане

Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг отколкото тук във физическия свят. 

Докато се развива между смъртта и нова инкарнация човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. 

В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. 

Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. 

Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още „принадлежи“ на Слънчевата система.

Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците. 

А също и във възгледите в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.

Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин.

В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора.

Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите.

В невидимото познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили. 

Другото, което действа е навлизането в навиците по описания начин. Но това влияние е непрекъснато и продължава отвъд.

И само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на съзнателната еволюцията на душата.