Новини

Загубата на „Света София“ – не сградата, а усещането

Д-р Зия Мерал

Няколко места на земята ми дадоха представа за нещата, които вдъхват смисъл на моят живот – „Света София“ е едно от тях. Затова решението на турското правителство да смени статута ѝ успя да ме разтърси лично.

Статутът отразява преминаването 

на ранното християнство от религия на социално и политически изключените последователи на Христос към наследници на империи, временна власт и религиозен национализъм.

Тя се развива и приема нова политическа символика и религиозна формация през вековете в ръцете на различни завоеватели – както християни, така и мюсюлмани.

„Света София“ винаги е била и политическо, и религиозно пространство, като границата между двете, често се размива.

Не, не става въпрос за великолепния ѝ купол, със съществуването на толкова много други катедрали и свещенни места, които биха надминали „Света София“ с техните тънкости, икони, зидарии и архитектурни техники.

Става въпрос за това как тя

Обединява две различни цивилизации

как тя успя да повлияе на мен – човек с мюсюлмански и християнски корени: светът на исляма и светът на християнството.

Арабски стенописи и икони на една и съща стена. Серафимите покриват лицето и краката си, докато аз и хора като мен стоим уязвими в присъствието на 1500-годишна история, казвайки точно като пророк Исая: „Горко ми!“.

Сграда, в която Бог чува молитви в безброй езици и форми

И в тази уязвимост осъзнаваш как всички безполезни човешки търсения достигат тяхната най-заслужена забрава: поколения идват и си отиват, императори, могъщи армии и владетели, всеки със собствено обещание за величие, изчезват в миналото.

Но „Света София“ остава, обременена с техните белези.

Векове история се стопяват в един единствен текст за четене, гледане и докосване. Неговото чудо е оцеляването му, с всичките му несъвършенства, разбъркани допълнения и обезобразени скъпоценности.

Никога не съм харесвал „Света София“ като музей. Никога не съм харесвал забързаните маси от туристи на големи групи да я изпълват, преди да тръгнат да пазаруват в „Гранд Базар“.

Винаги съм я възприемал за свещена земя

Такава каквато може да обедини християни и мюсюлмани да се молят заедно – не чрез синкретичното топене на различия или традиции, а като различни светове, приравнени под древен купол.

Мечтаех за това като противоотрова на въображаемата теза за „сблъсък на цивилизациите“, която за съжаление издържа, без значение колко разумни умове продължават да казват: „това е мит, ние не сме длъжни да се сблъскаме.

Ние можем да живеем, да се молим и да вярваме заедно

Разбрах защо турските религиозни националисти и ислямисти, в крайна сметка, превръщат „Света София“ в обединителен пункт след десетилетия на рязък отказ от използването му като джамия.

Разбрах: това ще има вътрешнополитически ползи за управляващата партия и ще отговори на дълбоко задържаните очаквания на една част от Турция.

Видяхме същия модел, приложим към страданията на християните в Турция и Близкия изток, през последните 100 години: той се взима винаги, когато отговаря на програмата на някой друг (както в региона, така и в чужбина), но само оставя християните по-изолирани и уязвими от преди.

Аз ще продължа да посещавам Аясофия-Кебир Камий. Ще стоя тихо и ще шепна „Амин“ на всичко, за което се молят моите приятели мюсюлмани, както правя всеки път, когато посещавам джамия, за да си поема дъх.

Сакралността и красотата на арабските думи ще продължат да ме вдъхновяват. Но в сърцето си винаги ще нося загубата на „Света София“ – не сградата, а усещането, че съм у дома.

Д-р Зия Мерал е старши сътрудник в Центъра за Исторически анализи и изследване на конфликти, както и старши член на Кралския институт за обединени услуги. Неговите изследвания са фокусирани върху отбраната и сигурността, както и върху проблемите на Турция и Близкия Изток. Решението на Турция да превърне „Света София“ в джамия го е разтърсило лично.

Със съкращения