Загубената златна епоха. Настъпва ли ерата на промяната?

Митът и фолклорът на древните култури говорят за огромен цикъл от време с редуващи се тъмни и златни епохи; Платон го нарича Голямата година. Повечето от нас са учили, че този цикъл е само мит, а златната епоха -просто приказка.

Джорджо де Сантиляна, бивш професор по история на науката в Масачузетския технологичен институт (САЩ), е на мнение, че идеята за този цикъл се простира далеч отвъд Гърция и Индия.

В своята забележителна творба „Мелницата на Хамлет“, Де Сантиляна и съавторът Херта фон Дехенд показват, че в митовете и фолклора на повече от тридесет древни култури се споменава за цикъл от време с дълги периоди на просветление, прекъснати от тъмните векове на невежеството.

Освен това показват, че той изглежда свързан или управляван от известен астрономически феномен – прецесия на равноденствието.

Всички знаем за двете небесни движения, които имат дълбок ефект върху живота и съзнанието. Ротацията на Земята по оста й кара хората да се преминават от будно състояние в спящо такова и обратно на всеки двадесет и четири часа.

Тялото ни се адаптира към ротацията на Земята толкова добре, че произвежда тези редовни промени в съзнанието, без дори да смятаме процеса за забележителен.

Второто небесно движение, наблюдавано от Коперник – въртенето на Земята около Слънцето, има също толкова значителен ефект.

Нашият видим свят се пробужда за нов живот, напълно променя цвета и ритъма си, а след това се преобръща с всяко нарастване и отслабване на второто небесно движение.

Третото небесно движение, либрацията или прецесията на равноденствието, е по-малко познато от първите две, но ако трябва да вярваме на древните култури, неговият ефект е еднакво преобразуващ.

Това, което прикрива влиянието на това движение, е неговата времева скала. Подобно на еднодневката, която живее само един ден в годината и не знае нищо за сезоните, човешкото същество има средна продължителност на живота, която обхваща само 1/360 от около 24 000-годишния прецесионен цикъл.

Както посочват Джорджо и Херта, идеята за големия цикъл, свързан с бавната прецесия на равноденствието, е била обща за многобройни култури преди Християнската ера, но след това била загубена.

Нарастващото количество астрономически и археологически доказателства в наши дни предполага, че за цикъла може да има основание.

По-важното е, че разбирането на неговите приливи и отливи и характерът на всяка епоха дават представа за бъдещето на цивилизацията. Засега древните народи са на прав път; изглежда има доказателства за загубена висша епоха в Египет, Месопотамия, Древна Индия и много преди Тъмните векове.

После потънахме в период, в който дори Гърция и Свещената Римска империя се сринаха, докато глада, чумата и бруталната инквизиция властваха над света.

И накрая – Ренесанса на научното знание ни помогна да излезем от дълбините на тъмните векове. Какво стимулира тези промени и какво можем да очакваме в бъдеще? Разбирането на причината за прецесията е ключова.

НП/следва продължение

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.