България

Заличаването на историята е опит за омаловажаване на българския цивилизационен принос

Не бива да се бърка настоящата ситуация на исторически скептицизъм и това как другите народи с политиката, която водят налагат в света историята си. Има една основна разлика. Политикита на другите държави е дългосрочна.

След постепенното прокарване на идеята за панславистка доктрина са минали няколко десетилетия. Това е време на политически договорки и ходове между великите сили преди да се стигне до условията, при които е написана  „История на българите“ от Иречек. Действията му са акт, чиято цел е била да затвърди постигнатото на политическо ниво до момента. Впоследствие всяка една теория или факт, които са противоречели на официалната доктрина са били в разрез с руските интереси и не само с руските.

Защо историята на Паисий, Раковски, анонимния римски хронограф, арменски летописци и други родни автори не кореспондира с тази на Иречек ? Защо е обявено, че всичко написано е грешка?

Защото изброените българи, са черпили информация от книги съхранявани в старите манастири. Това е станало преди Освобождението. Ще питате къде са тези документи, книги, извори ? Документирано е и съществуват доказателства, че веднага след освобождението докато е траело още руското временно управление от България са изнесени над „120 товара“ книги.

В отговор на тези и ред други въпроси Павел Серафимов – Спароток има собствена хипотеза изразявана не веднъж в наши предавания. Предлагаме на вниманието ви радио версията на интервю с историка пред продуцента на „Новото познание“ Стойчо Керев.