Новини

Започна ли сливането на времевите зони към централната точка?

Всички участъци на времето съществуват едновременно, но в човешкото съзнание е налице илюзията за пътуване напред или назад във времето.

Това е подобно на чудесата,

в които постоянно ни предлагат да вярваме. Те са вкоренени в религиозните догми, а не са плод на обичайната земна логика.

Дали учените са близо до формула за уравнение на вечността? Този отговор предстои да го научим скоро.

Времето не се излъчва в някакво конкретно направление, то просто съществува. Това е максима откривана в най-древни текстове.

Човечеството преминава през серии от усещания, преживявания и събития в различни измерения на съзнанието.

С това пътуване се приближаваме към Централната точка,

в която се сливат всички времеви зони. И все пак, даже този модел е илюзия, защото времето не се излъчва в някакво конкретно направление, то просто съществува.

Концепцията за Централната точка е разработена за тези, които все още не са научени да мислят с междуизмерни термини.

Това, че ние не знаем за съществуването на други времеви зони, не значи, че те не съществуват.

Не всеки от нас може да наблюдава външното време посредством това, което наричаме паранормални способности.

Има и такива, които навлизат там чрез сънуването. Много обаче ще откажат да признаят съществуването на нещо, което ще наруши уютния ред на техния мисловен процес.

Даже от такава проста тема

като реинкарнацията може да се надигне вълната на страха. Причината е общоприетият начин на мислене в програмираната социална среда.

Тя няма никакво отношение към Космическия закон или стремежа да разбере как е устроена Вселената, отвъд пределите на нашата малка планета.

Ако приемем идеята за съществуване на външното време, има вероятност да се избавим от нашия най-главен страх.

Ние сме част от космическия център,

който е всезнаещ и притежаваме целия потенциал на това знание. Или страхът от смъртта, която е просто преход от една времева зона в друга.

Много същности, които идват от други времеви зони и други области на Вселената, се въплъщават на Земята.

Още по-голям смут в нашия живот внася разликата във възрастта на душите – от най-зряла до най-млада.

Има няколко причини за това, че нашата планета е поле на толкова широк спектър от космически опитности.

Една от тях е крачката към осъзнаване на времето,

която предстои да направим като вид за следващата космическа епоха.

Зрялата душа, идваща от бъдещето, може да не се чувства много добре в зона на вътрешното време, която според нея се намира в миналото.

Ето защо нейната ценностна система може много да се различава от системата, която е приета в тази зона.

Човешките същества променят характера на действащите лица в съответствие с нашите собствени възприятия, понякога така че даже променяме смисъла на пиесата.

Историята, както и Космическия закон, остават неизменни на всички нива.

НП/2020