Новини

Запознайте се с учения роден в България и открил черните дупки

Този учен не е българин, но все пак е роден в България. Казва се Фриц Цвики (Zwicky, Fritz), роден е на 14 февруари 1898 година във Варна, швейцарец е по произход и е преживял по-голяма част от живота си в САЩ.

Бил Брайсън за „нашето момче“

И за да не си помислите, че преувеличавам, ето какво пише Бил Брайсън в своята изключително увлекателна и изпълнена с чувство за хумор „Кратка история на почти всичко“:

„Терминът свръхнова звезда (специалистите казват за краткост само супернова) е създаден през 1930-те от един необикновено странен астрофизик на име Фриц Цвики.

Роден в България и израснал в Швейцария, Цвики идва в Калифорнийския технологичен институт (Калтех) през 1920-те и там веднага се отличава с отблъскващата си личност и чудати способности.

Не изглеждал особено умен и много от колегите му го възприемали малко като „противен простак.“

Запален по фитнеса, често лягал на пода на Калтехската зала за хранене или на други публични места и правел упражнения, като повдигал тялото си на една ръка, за да покаже силата си на всеки, който бил склонен да се съмнява в нея.

Бил пословично известен с агресивността си, като накрая поведението му всявало такава заплаха, че най-близкият му сътрудник, възпитан човек на име Валтер Бааде, отказвал да остава насаме с него.

В началото на 1930-те вниманието

му се насочило към въпрос, който отдавна занимавал астрономите: появата от време на време на небето на необясними точки светлина — нови звезди.

Вероятността била малка, но той се чудел дали неутроните — частици от състава на атомите, които току-що били открити в Англия от Джеймс Чадуик, и съответно били нещо ново и модно — не са причината.

Дошло му на ум, че ако една звезда се свие до степен на плътност, каквато има в ядрото на атома, резултатът ще е едно невъобразимо компактно ядро.

Атомите буквално ще бъдат смазани, електроните им ще бъдат превърнати силово в ядро, образувайки неутрони. Ще се получи неутронна звезда. Да си представим милион наистина тежки гюлета, свити до размер на топче за игра — и това не е всичко.

Ядрото на неутронна звезда има такава плътност, че

Eдна лъжица от материята й ще тежи 100 милиарда килограма. Една лъжица!

Но има и още. Цвики разбира, че след колапса на такава звезда би имало много остатъчна енергия — достатъчно, за да се получи най-големият взрив във вселената.

Тези остатъчни експлозии той нарича свръхнови звезди. Те ще са — те са — най-големите събития на сътворението.

На 15 януари 1934 г. списанието „Физикъл Ривю“ публикува много кратко резюме на презентация, направена от Цвики и Бааде предишния месец в Станфордския университет.

Въпреки изключителната му краткост — един параграф от двайсет и четири реда — резюмето съдържа много новости в науката. За първи път се споменават свръхновите и неутронните звезди.

Убедително се обяснява методът на формирането им и правилно се изчислява мащабът на тяхната експлозивност.

Като бонус към заключението, експлозиите на свръхнова звезда се свързват с появата на мистериозно ново явление, наречено космически лъчи, които наскоро били открити да съществуват в изобилие из вселената.

Най-малкото, което можем да кажем е, че

Тези идеи са били революционни

Трябвало да изминат трийсет и четири години преди съществуването на неутронни звезди да бъде потвърдено.

Концепцията за космическите лъчи, въпреки че е правдоподобна, още не е доказана.

Като цяло по думите на астрофизика Кип С. Торн от Калтех резюмето е било „един от най-далновидните документи в историята на физиката и астрономията.“