На Земята се случва точно това, което се става и с нас самите. Всичко е отражение на ставащото и на практика работи по същия начин.
Комбинацията от генетиката на тялото
и нашето електромагнитно поле някои автори наричат „невидимо съзнание”. Можем да изберем дали да свържем преживяването на невидимото съзнание към великата безкрайност на всичко.
И в този случай ще имаме достъп до изключително разширено ниво на осъзнаване и възприемане и ще проумеем това, което не виждаме от капана на реалността на тялото.
Или пък в общи линии това е черупката, за която говорят мъдрите – полето на аурата, което действа директно чрез тялото.
Ако се изолираме само в това,
нивото на възприемане на реалността начинът, по който възприемаме и разширяваме своето съзнание е ограничен много сериозно.
Това искат нашите манипулатори, защото ако не сме свързани и не подхранваме отвън своето вдъхновение и интуиция, откъде да потърсим отговорите кои сме ние и какво се случва?
Ние възприемаме чрез очите и ушите, а кой контролира тази информация? Тези, които контролират медиите, образованието и живота. Именно! Наричат тялото умишлено „генетичен скафандър”. Което донякъде е смешно, нали?
Ако сте на Луната с някой астронавт,
който мисли, че е своя скафандър… Разбира се, че не е така. Ако ние мислим, че сме своите скафандри, то тогава какво би настанало? Хаос, вероятно. Ето защо тук е такъв хаос – защото вярваме, че сме скафандри.
Ние сме съзнание и сме объркани, а като се припознаваме с тялото, сериозно сме увредили и своето чувство за възприятие, а с това и възможността да бъдем свободни.
Енергията или реалността,
която преживяваме и явно виждаме със своите очи е само честотен обхват, нищо повече. Видимата светлина е малка частица.
Според настоящата официална наука електромагнитният спектър е едва 0.005% от енергията, която съществува във вселената. А видимата светлина – единствената честота от реалността, която може да бъде обработена от очите е малка част от тези 0.005%
Ние сме буквално слепи по отношение на това, което съществува наоколо и колко от него изживяваме. Преживяваме една холографска телевизионна програма.
Видимата светлина, която преживяваме е един малък честотен обхват. На това ниво ние представляваме приемници и предаватели на информация.
Ние сме съзнание и сме объркани,
а като се припознаваме с тялото, сериозно сме увредили и своето чувство за възприятие, а с това – и възможността да бъдем свободни.
Честотният обхват, с който боравим определя обхвата, възприемането и осъзнаването на реалността, която преживяваме. Колкото повече стесняваме честотния обхват, с който боравим, стесняваме възприемането и усещането за безкрайност у хората.
Ние си взаимодействаме с безкрайното съзнание,
но с каква част от него зависи от честотния обхват, с който боравим.
И когато ни спрат тока, си казваме: ”Я! Колата ми умря!” Да, когато източникът на енергия спира, ние го наричаме „смърт“.
Това не е смърт, а преместването на съзнанието извън тази реалност. Докосвалите се до смъртта преживяват удивително сходни неща.
При напускането на тялото
и съответно при връщането и съживяването на тялото. Разкази, които подкрепят точно това. Ние сме съзнание, а тялото е само едно средство.
Те разказват как минават през тунел, оттам влизат в друга реалност. Изчезват ограниченията и емоционалното насищане, защото повечето ако не и цялото това насищане е телесно съзнание.
НП/DA 2022