Новини

Защо става всичко това с нас на Земята и какво ни очаква?

На Земята се случва точно това, каето се случва и с нас самите. Всичко е отражение на всичко останало и на практика работи по същия начин.

Комбинацията от генетиката на тялото

и това електромагнитно поле някои автори наричат „телесно съзнание”. Можем да изберем дали да свържем преживяването на телесното съзнание към великата безкрайност на всичко.

И в този случай ще имаме достъп до изключително разширено ниво на осъзнаване и възприемане и ще проумеем това, което не виждаме от капана на реалността на тялото.

Или пък – в общи линии това е черупката, за която говорят мъдрите – телесното съзнание, полето на аурата, което действа директно чрез тялото.

Ако се изолираме само в това,

нивото на възприемане на реалността начинът, по който възприемаме и разширяваме своето съзнание е ограничен много сериозно.

Точно такова е положението, което наблюдаваме в този свят. Хора – безкрайно съзнание, които функционират като телесно съзнание.

Това искат нашите манипулатори, защото ако не сме свързани и не подхранваме отвън своето вдъхновение и интуиция, откъде да потърсим отговорите кои сме ние и какво се случва?

Ние възприемаме чрез очите и ушите, а кой контролира тази информация? Тези, които контролират медиите, образованието и живота. Именно! Наричат тялото умишлено „генетичен скафандър”. Което донякъде е смешно, нали?

Ако сте на Луната с някой астронавт,

който мисли, че е своя скафандър. Той е луд ще кажете. Разбира се, че не е така. Ако ние мислим, че сме своите скафандри, то тогава какво би настанало? Хаос! Ето защо тук е такъв хаос – защото вярваме, че сме скафандри.

Ние сме съзнание и сме объркани, а като се припознаваме с тялото, сериозно сме увредили и своето чувство за възприятие, а с това – и възможността да бъдем свободни.

Енергията или реалността,

която преживяваме и явно виждаме със своите очи е само честотен обхват, нищо повече. Видимата светлина е малка частица.

Според настоящата официална наука електромагнитният спектър е едва 0.005% от енергията, която съществува във вселената. 0.005 процента. А видимата светлина – единствената честота от реалността, която може да бъде обработена от очите, е малка част от тези 0.005%

Ние сме буквално слепи по отношение на това, което съществува наоколо и колко от него изживяваме. Преживяваме една холографска телевизионна програма.

Видимата светлина, която преживяваме е един малък честотен обхват. На това ниво ние представляваме приемници и предаватели на информация.

Ние сме съзнание и сме объркани,

а като се припознаваме с тялото, сериозно сме увредили и своето чувство за възприятие, а с това – и възможността да бъдем свободни.

Честотният обхват, с който боравим определя обхвата, възприемането и осъзнаването на реалността, която преживяваме. Колкото повече стесняваме честотния обхват, с който боравим, стесняваме възприемането и усещането за безкрайност в хората.

Тялото е биологичен компютър

Биологичен – защото за разлика от настолния компютър, то притежава частична способност да мисли и решава самостоятелно.

На физическо ниво това е еволюция. Компютърът непрекъснато приема информация за трептенията наоколо и реагира на това. Ако има промени в хабитата и в околната среда и те са постепенни, виждаме как телата еволюират, за да отговорят на промените.

А ако са резки – те изчезват, защото не могат да се променят така бързо. Тук работи висша степен компютър. Ние приемаме вибрационна информация, която декодираме в реалност.

Ние си взаимодействаме с безкрайното съзнание,

но с каква част от него – зависи от честотния обхват, с който боравим. Приличаме на количките в лунапарка. Тези малки колички, които обикалят непрестанно и са пълни с енергия.

И когато им спрат тока, си казваме: ”Я! Колата ми умря!” Да, когато източникът на енергия спира, ние го наричаме „смърт“.

Това не е смърт, а преместването на съзнанието извън тази реалност. Докосвалите се до смъртта преживяват удивително сходни неща.

При напускането на тялото

и съответно при връщането и съживяването на тялото. Разкази, които подкрепят точно това. Ние сме съзнание, а тялото е само едно средство.

Те разказват как минават през тунел, оттам влизат в друга реалност. Изчезват ограниченията и емоционалното насищане, защото повечето, ако не и цялото това насищане е телесно съзнание.

Уилям Блейк пише: „За да видиш света в песъчинка или небето в едно диво цвете, задръж безкрая в дланта си и вечността в един час.” Всичко е всичко останало и се случва едновременно. Това е декодирането.

НП/DA 2021